Читаем Полунощ в Ел Ей полностью

Още не можеше да свикне, че има съседи, и се чувстваше неловко при срещите и запознанствата с тях — особено когато трябваше да спомене, че е ченге. Предишните четири години прекара почти изцяло или в палатка на Венис Бийч, или в къщата на баба си, където отиваше да спи. Но заради ковид-19 плажовете бяха затворени, а и бездомните край Венис Бийч ставаха все повече, вече й беше неприятно да отива там. Затова си намери апартамент под наем, от който стигаше до участъка само за десетина минути. Но това означаваше, че има съседи от всички страни.

Нейт тръгна към асансьора, а тя предпочете стълбището, за да не продължава светския разговор. Телефонът й забръмча в джоба и тя се помъчи да го извади, без да изтърве снопчето хартия от Бош. Видя на екрана, че обаждането е от Лайза Мур.

— Прецаках се — изтърси Лайза вместо „здрасти“.

— Какво се обърка при тебе? — попита Балард.

— Имаме случай, а с Кевин сме само на пет минути от „Мирамар“.

Балард проумя, че Среднощните са посегнали на нова жертва, а Мур след малко щеше да пристигне в хотела в Санта Барбара с приятеля си, сержант в участъка на Олимпийския квартал.

— Какъв е случаят?

— Жертвата е съобщила само преди час — обясни Мур. — Тъкмо си мислех, че ни се размина този път.

— Значи е била изнасилена през нощта, но е подала оплакването преди малко?

— Именно. Седяла във ваната часове наред. Слушай, завели са я в центъра за жертви на изнасилване. Рене, ти можеш ли да отидеш? Ами че аз ще се влача два часа по обратния път заради гадните задръствания.

— Лайза, и двете сме на повикване през почивните дни.

— Знам, знам, но си въобразих, че нищо не се е случило, нали разбираш? Ще те компенсирам някак. Знам, че е нахално да те моля.

Балард се врътна на пети и пак отиде при колата си. Мур прекаляваше сериозно не само защото разследването беше нейно. Балард си знаеше, че всяко отиване в центъра за жертви на изнасилвания оставя белези в психиката й. Там нямаше да научи въодушевяваща история. Отвори вратата и върна чантата на мястото й.

— Ще поема случая — каза по телефона. — Но в някой момент Тирето ще поиска да знае какво става и може да ти се обади. Ти водиш разследването от отдела за сексуални престъпления, а не аз.

— Знам, знам. Мислех си да му се обадя сега и да кажа, че са ни съобщили за случая, а една от нас ще го осведоми за разговора с жертвата. Ако ти говориш с него по-късно, ще имам прикритие. А ако съм ти нужна утре, ще се прибера.

— Ще видим, но не искам аз да загазя за това, че замазвам отсъствието ти.

— Няма да загазиш. Ти си безценна. Ще ти се обадя пак, за да знам какво става.

— Бива.

Балард се поддаде на раздразнението след разговора. Не заради отношението на Мур към работата. След цяла година пандемия и враждебност към полицията на мнозина им липсваше усърдие. Из цялото управление плъзна заразата „защо да се напъваме“. Досадно й беше заради съсипания замисъл да прекара вечерта у дома, да си поръча някаква храна, да порови в хронограмата на разследването за смъртта на Албърт Лий и да потърси връзката с убийството на Хавиер Рафа. Но сега й се стовари нов случай със Среднощните и лейтенант Робинсън-Рейнълдс щеше непременно да прехвърли разследването за Рафа на Западното бюро още сутринта.

— Ама че проклетия… — изсумтя, докато включваше двигателя.

Центърът за жертви на изнасилване беше отделна сграда в Медицинския център на Калифорнийския университет в Санта Моника. Балард бе ходила там много пъти по работа, а веднъж прегледаха и нея за следи от изнасилване. Говореше си на „ти“ с повечето служителки в центъра, в който всъщност работеха само жени. Влезе през вратата без табела и завари в чакалнята двама униформени мъже от дневната смяна — разпозна Макджий и Блек.

— Ей, момчета, аз ще се справя нататък — каза им Балард. — Как беше съобщено за случая?

— Тя се обади — отговори Блек. — Тоест жертвата.

— Размишлявала цял ден и решила, че е била изнасилена — добави Макджий. — И каквито следи е имало, отдавна са изтекли от ваната в канализацията.

Тя се вторачи в него за миг, опитваше се да отгатне какво го подтикна да се държи толкова гадно.

— Ще научим дали е така — каза след малко. — И от мен да знаете, тя изобщо не се е съмнявала, че е била изнасилена — ясно ли ти е, Макджий? Най-вероятно се е колебаела дали да съобщи за това в управление, на чиито служители не им пука за нея и не смятат изнасилването за чак толкова тежко престъпление.

По бузите му избиха червени петна от гняв, срам или някаква смесица на двете чувства.

— Не се разстройвай толкова — натърти Балард. — Не казах, че имам предвид тебе, нали?

— Стига глупости — промърмори Макджий.

— Както кажеш. Тя твърди ли, че заподозрените са били двама?

— Да — отговори Блек. — Единият се промъкнал вътре и отворил на другия.

— По кое време?

— Около полунощ. Каза, че не будувала до полунощ да посрещне новата година. Прибрала се от работа към девет и половина, приготвила си нещо за вечеря, минала под душа и си легнала.

— Къде живее?

— По-нагоре в Долчинката — обясни Блек.

Извади от задния си джоб карта за снемане на показания и я даде на Балард.