Читаем Полунощ в Ел Ей полностью

Бош караше, защото Балард го помоли. Колкото и мрачни да бяха мислите й, не искаше нищо да я разсейва. Бош й върна малкия диктофон, който беше скрит досега в предния джоб на сакото му. Тя провери как звучи разговорът и качеството беше добро. Имаха запис с признанията на Денинг. Включи отново на запис и каза номера на сайта и паролата за достъп, получени от Денинг. После опря рамо във вратата до себе си и се замисли за видяното на екрана на компютъра. След малко извади телефона си. Остави Пинто в „Кучешки дом“ тази сутрин. Отвори изображението от камерата в стаята за игри и видя кучето си на познатото място под скамейката. То беше нащрек и наблюдаваше останалите. Прибра телефона, вече можеше да понесе по-леко това умуване.

— И така… — подхвърли накрая Бош. — За какво мислиш?

— За шибано скапания свят, който гледаме от първия ред в театъра.

— Бездната — промълви той. — Но не бива да позволиш това да те смаже, партньорке. Щом си на първия ред, имаш възможност и да опиташ да промениш нещо.

— Дори без значка ли?

— Дори без значка.

Пътуваха на север по безплатната магистрала 405 и доближаваха отбивката към магистрала 10. Бош отдели лявата ръка от волана и завъртя китката си.

— Какво те мъчи? — попита Балард.

— Ръката ми беше под лош ъгъл при удара.

— Дано си го изкормил като Худини — изтърси тя.

Някъде бе прочела, че Худини е починал след удар с юмрук в корема.

Бош пак хвана волана с двете ръце.

— Какво ще правим с това, което имаме?

— Още съм убедена, че ФБР е най-сполучливият вариант. Там умеят да преодоляват всички номера с криптиране и маскиране. Справят се много по-добре от нашето градско управление.

— Всъщност аз не разбрах приказките му за „тъмния интернет“ — призна си Бош. — Честно казано, дори не знам как работи всичко това.

Балард го изгледа засмяна.

— Не е нужно да знаеш. Нали вече имаш мен за тази работа.

Той кимна.

— Тогава може ли сбито обяснение?

— В „тъмния интернет“ нищо не е индексирано — започна тя. — Няма „Гугъл“ или подобни търсачки. Все нещо трябва да знаеш за това, което търсиш, някак минаваш от едно място към друго. Така е било и с Денинг. Намерил е хора с подобни, напълно извратени умове, а чрез тях накрая е попаднал и на Среднощните.

— Дотук ясно.

— Проблемът е в анонимността, която „тъмният интернет“ дава. Денинг ни каза, че е ползвал виртуална персонална мрежа. Тя пречи компютърът му да бъде идентифициран, когато ровичка в сайтовете. И освен това използва браузъра „Тор“. Това е инструментът да се ориентираш в „тъмния интернет“, криптира действията му и разхвърля следите къде ли не по света, за да затрудни още повече проследяването. Затова е анонимен в „тъмния интернет“ и не може да бъде проследен. Поне такава е общата заблуда.

— Заблуда ли е?

— ФБР е в тясно взаимодействие е Агенцията за национална сигурност и другите специализирани федерални служби. Няма тайни за тях във всичко това. Занимават се с неща, за които обществеността няма и представа. Ето защо предлагам да отидем при тях, давам им информацията за сайта с онези ужаси и паролата за него. Друго не им е необходимо. Ще поемат работата нататък. Нали могат да идентифицират трите жертви, за които знаем. Последната, която видяхме, е от моя случай — Синди Карпентър. Настроих се зле към бившия й съпруг още след единствения разговор с него. Трябва да бъде натикан зад решетките. Ще притиснат Денинг и ще го направят свидетел, но няма да се отърве безнаказано. Аз ще се погрижа. Оставят ли го на свобода, знам името на репортер от „Таймс“, който много ще хареса тази история.

Бош кимна.

— На всички тях мястото им е в затвора.

— Точно там ще ги натикаме — каза Балард. — ФБР ще си върши работата тихомълком и накрая ще цапардоса всички наведнъж. Ще има истинска разплата за мръсниците. А ако не се случи по този начин, с едно обаждане ще ги размърдаме.

Бош кимна отново.

— И кога трябва да отидем във ФБР?

— Защо не веднага? — отвърна тя.

Той включи мигача и премина в платното за отбивката към проточилата се на изток магистрала 10. Отиваха в центъра на града.

Балард разхождаше Пинто по „Финли“, когато видя голямата черна кола с висока проходимост, спряла неправилно до паркираните край бордюра. Тя бе извела кучето да се облекчи преди пътуването, защото искаше да сърфира при Транкас Пойнт. Щеше да кара дотам повече от час. Според днешната прогноза се очакваха западни вълни при северен вятър, значи условията бяха идеални за Транкас. Не бе ходила на онова място още отпреди пандемията и предвкусваше слалома по вълните. Щеше да отиде само с кучето, защото Гарет Сингъл беше на смяна.

Отблизо чу тихото боботене на двигателя в колата и по номера позна, че е на градска служба, а не луксозна кола под наем. Едър мъж с костюм чакаше пътника си до десните врати. Тя извади слушалките от ушите си и спря музиката в телефона. Гласът на Марвин Гей секна насред „Какво става тук“.