Читаем Плът полностью

Докато момичето отстъпваше, Джейк прокара мачетето през дръжката на тубата, вдигна я и я понесе към колата си.

Нямаше смисъл да оставя тубата на улицата, където всеки можеше да я види. Възможно бе пожарникарите да не се подведат толкова лесно и ще му е трудничко да обясни защо е подпалил кола със заподозрения вътре.

Заключи тубата и мачетето в багажника, преди да чуе воя на сирените.

Пожарникарите се втурнаха към колата с пожарогасители. Разкараха пламъците от пътя си, стигнаха до овъгления труп на Роланд и го изтеглиха на пътя. Двама пожарникари го обляха със струята. После се върнаха и се присъединиха към колегите си, които още гасяха пламтящата кола.

Джейк погледна трупа. От него все още се издигаше дим. Представляваше обгорена, безформена маса, която почти не приличаше на човешко същество. Ако не бе наблюдавал как го измъкват от колата, Джейк нямаше да може да каже дали е по лице или по гръб. Знаеше, че лежи по гръб. Но нямаше лице. Нито очи, или гениталии. Представляваше черна кора — тук-таме с бяла пяна от пожарогасителите. Течности се стичаха през пукнатините на коричката.

Когато шумът от пожарогасителите спря, Джейк му свистенето, което идваше от тялото. Напомняше печенето на ребра.

Но не миришеше така.

Джейк отстъпи назад като се стараеше да не повърне.

Появи се един от пожарникарите и метна одеяло върху тялото.

Пушекът продължи да се издига и през одеялото.

Джейк наблюдаваше съсредоточено.

Пожарът бе напълно загасен, а колата остана димяща развалина, когато се появи микробусът на следователя. Пожарникарите останаха вътре в колата си и запушиха. Чакаха според инструкцията появата на Епългейт.

Скоро Стийв пристигна в своя Линкълн Континентал. Излезе. Беше по шушляков анцуг и носеше лекарска чанта. Присъедини се към Джейк.

— Какво става?

— Това е нашият човек — каза Джейк и посочи с глава към покрития труп. — По-рано тази вечер уби момиче и се опита да спипа и съквартирантката й. Уби и Рекс Дейвидсън. Има шанс да е бил с нашето змиеподобно същество, когато го е сторил.

— Чудно, няма що! — промърмори Стийв. — Чакай да помисля. Ти искаш малко хирургическо изследване тук, на място, за да се определи дали съществото е още у него.

— Добре се справяш — отвърна Джейк.

— По дяволите!

Стийв отиде до микробуса и каза нещо през отворените прозорци на мъжете там. Те излязоха.

Нахлузили ръкавици, отметнаха одеялото от трупа и го поставиха в торба. Затвориха я с цип. Един от мъжете измъкна от задната част на микробуса носилка със сгъваеми крака. Положиха торбата с овъгления труп на носилката, пренесоха я до микробуса и я бутнаха вътре.

— Самостоятелно ли ще работя или ще имам удоволствието да ми правиш компания? — обърна се Стийв към Джейк.

— Ще дойда с теб.

— Мъдро решение. Моите поздравления. Ето ти пура.

Запалиха пурите и Джейк последва Стийв до задната част на микробуса. Стийв затвори вратите. Светлината вътре остана запалена. Димът от пурите се виеше към тавана.

Стийв приклекна от едната страна на торбата. Джейк остана в края й с гръб към вратите на микробуса и извади револвера.

— Правилно — обади се Стийв. — Тъкмо щях да ти го предложа.

— Съществото вероятно е мъртво — прошепна Джейк. — Ако въобще е още в него.

— Ако е останало между гръбнака и епидермиса, съм съгласен с теб. Но да предположим, че когато атмосферата се е нагорещила, то е предприело пътуване до корема на този тип. Мина през стомаха на Смелцър, така че явно киселините не представляват проблем за него.

— Да, но този тип се пече поне петнадесет минути — посочи Джейк.

Стийв вдигна вежди.

— Добре изпечени отвън, полусурови — вътре. Така обичам пържолите.

Джейк присви очи и през дима на пурата погледна Стийв.

— Смяташ, че ако е отишло надълбоко, нищо му няма?

— Най-вероятно да е свежо като краставица.

— По дяволите! — промърмори Джейк.

Захапал пурата, Стийв отвори чантата си и извади чифт хирургически ръкавици. Издърпа ципа на торбата.

Независимо от вентилационната система на микробуса и миризмата от пурите, вонята, която се разнесе от обгореното тяло, задави Джейк. Очите му се насълзиха. Усети как му се повдига, но въпреки това внимателно наблюдаваше отварянето на торбата и държеше револвера, без да му треперят ръцете.

Стийв сякаш не бе впечатлен. Той се наведе над останките. С върха на пръста бодна чернеещ се кратер на няколко сантиметра над слабините.

— Тоз тип застрелян ли е бил? — попита той, а пурата в устата заваляше думите му.

— Само в ръката.

— Значи съществото може да е излязло оттук.

— Не може ли огънят да го е направил?

Стийв сви рамене. Натисна по-силно с пръста. Обгорената повърхност в центъра на кратера се разпадна и пръстът му хлътна дълбоко. Той го завъртя наоколо.

— Не — отвърна той убедено.

И извади пръста.

След това хвана торбата отстрани, вдигна я и я привлече към себе си. Трупът се изтърколи и тупна по лице на носилката. Разхвърчаха се черни сажди.

За миг Джейк прехвърли револвера в лявата си ръка, за да избърше дясната в панталона.

Известно време Стийв изучава гърба на трупа. След това извади скалпел от чантата. Извърна очи към дулото на револвера на Джейк.