Читаем Плът полностью

— Не. А се оглеждах. Страхувах се, че може да ме последва.

— В състоянието, в което си го оставила, той вероятно не може да последва никого. Нищо чудно дори да е мъртъв или на път да умре.

— Надявам се — промърмори тя.

— Бих искал да го заловя жив — отбеляза Джейк.

Ако го откриеш мъртъв, помисли си той, вероятно няма да завариш проклетото змиеподобно същество. Нямаш полза от мъртвец. Съществото ще изчезне и ще се настани у някой друг и това ще ни върне там, откъдето започнахме.

Джейк постоянно поглеждаше в огледалото за обратно виждане, докато шофираше. Пътят зад него изглеждаше чист, но Роланд би могъл да ги следва от голямо разстояние и със загасени фарове.

Джейк сви в странична улица, загаси светлините и зави към бордюра.

— Ще изчакаме тук известно време — обяви той.

— Добре.

Той изключи двигателя. Усмихна се на Алисън.

— Сигурен съм, че не ни следват. Правя го единствено като предпазна мярка.

Хвърли поглед върху голите й крака. Нощницата й бе доста къса. Ръцете й бяха отпуснати върху бедрата, сякаш да не позволяват на дрешката да се вдига нагоре. Джейк изведнъж си даде сметка, че е сам в колата с доста привлекателна млада жена, която без съмнение е гола под прозрачната нощница и жилетката на Марта. И че я води у дома си. Това прокара топла тръпка през тялото му, която заплашваше да се превърне в нещо друго.

Внимавай, предупреди се той. На нея сега само това й липсва — да види, че се възбуждаш.

Възбуда ли? Вземи се в ръце, Кори.

Прокара мокрите си длани върху панталоните и погледна в страничното огледало.

— Май всичко изглежда нормално — реши той.

Макар да бе сигурен, че Роланд не ги преследва, предпочете да мине по заобиколен път, за да стигне до къщата си. Знаеше, че трябва да вземе разстоянието колкото се може по-бързо, да я остави и да започне издирването на Роланд.

Но не гореше от нетърпение да намери Роланд.

И не бързаше да се раздели с Алисън.

Тя беше съвсем притихнала. Джейк се зачуди какво ли се върти в главата й. Вероятно нищо приятно. Тази нощ е минала през ада. На повечето хора никога не им се налага да преживяват такива изпитания. А дори и да им се случи, рядко оцеляват или не успяват да се справят с емоционалната травма.

— Вероятно ситуацията ти изглежда доста мрачна — обади се той.

Алисън се извърна към него.

— Жива съм. Имала съм късмет.

— Става дума за нещо повече от късмет.

— Но не съм сигурна дали го заслужавам. Искам да кажа — защо точно аз? Вероятно така се чувстват хората преживели самолетна катастрофа. Някак гузни, че все още са живи… когато толкова други не са.

— Вероятно — съгласи се Джейк. — Имаш ли лекции утре?

— Ще ги прескоча. Не мисля, че ще издържа в класната стая.

— Така може би е най-добре. Надявам се, че всичко ще е приключило дотогава, но ако не е — не искам да ходиш никъде. Само двамата ще знаем къде си и ми се ще така да бъде до второ нареждане. Съгласна ли си? Само така ще сме сигурни, че си в безопасност.

— Няма на кого да се обаждам — промълви тя.

— А родителите ти?

— Те живеят далеч.

— Можеш да им съобщиш, ако желаеш.

— Няма нужда да ги безпокоя. Ще изпаднат в истерия като разберат какво ми се е случило.

— Ами гаджета?

Много елегантно, помисли си Джейк. Успя да го вмъкнеш непринудено. Чувстваше се донякъде засрамен.

— Разделихме се — обясни тя. — Тази вечер всъщност. Знаменита вечер общо взето — след като помълча известно време тя добави: — Вероятно трябва да му звънна сутринта, за да му кажа, че съм жива и здрава.

— Добре. Само не му съобщавай къде си.

— В никакъв случай.

Отпред бе къщата на Джейк. Той реши да заобиколи квартала, преди да въведе Алисън вътре. Като предпазна мярка, убеждаваше се той.

— Не мислиш, че някои е изпратил Роланд, нали? — попита тя.

— Разбира се. Но той междувременно може да се добере до някого. Ако никой не знае къде си, ще е по-безопасно.

— Има още нещо, което не ми казваш, нали?

Джейк се поколеба, след това промълви:

— Да.

— И е свързано с гърба на Роланд.

— Много си досетлива — усмихна й се Джейк.

— Трябва да е доста опасно, след като се страхуваш да ми го кажеш.

— Историята е дълга, а и ние почти стигнахме.

— Може да е нещо, което е редно да знам.

Джейк не отговори. Взе последния завой, провери дали не ги следва жълт фолксваген и сви по алеята към къщата.

Алисън задържа полите на нощницата, за да им попречи да се вдигнат, докато слиза от колата. Джейк затвори вратата след нея. С ръка върху кобура на револвера тръгна заднешком по моравата. Въртеше глава наляво-надясно и оглеждаше наоколо, сякаш очакваше Роланд да се втурне към тях от тъмнината.

Не беше нервен обаче. Просто предпазлив. Алисън се чувстваше в безопасност с него. Не и се нравеше, че ще я остави само след минути.

Той отключи вратата. Алисън го последва вътре. Светлините бяха запалени, пердетата — дръпнати. Топлината в къщата бе приятна след прохладата навън.

— Чувствай се като у дома си — покани я Джейк. — Кухнята е ей там.

Той се отправи нататък. Алисън започна да разкопчава жилетката, но спря, когато се сети с какво е облечена.

Джейк запали лампата.