Читаем Плът полностью

Но се налагаше да изчака. Намести се удобно на дивана, подложи ръце на тила и се загледа в тъмния екран на телевизора. Припомни си как изглеждаше Алисън в Търговската алея — облечена в гащеризона с ципа отпред. С онзи цип, който той мечтаеше да плъзне надолу. Държеше чанта. Също като Силия. Зачуди се какво ли си бяха купили.

Роланд се ухили. Каквото и да са купили, бе им излязло солено. Струвало им бе животът, и този на Хелън. Ако не ги бе срещнал в Търговската алея…

Щеше да избере някой друг, не трите мускетарки.

Заслужаваха да бъдат споделени с приятеля.

Усети как коремът му се сви.

Обзе го желание. Роланд се раздвижи, пое въздух и спазъмът отмина.

Добре, каза мислено той. Разбрах посланието.

Наведе се и събу обувките и чорапите. Смъкна ризата и я разстла върху масата. Изправен, той извади ножа от калъфа и го постави върху ризата. Измъкна белезниците от предния джоб на джинсите. Зарови пръсти в другия преден джоб и измъкна сплескана ролка тиксо.

Докосна ключето на белезниците, което висеше на врата му от тънка верижка.

Ръцете му доста трепереха, докато разгъваше около петнадесетсантиметрова ивица от дебелата лепенка. Отряза я с ножа. Залепи единия край за брадичката си и тя увисна като причудлива брада.

Разкопча джинсите и ги събу.

Този път нямаше да има проблеми с кръв по дрехите. Ще ги остави долу и ще ги облече, след като вземе душ. Ще е чист, когато напусне къщата.

Уча се, помисли си той. Усъвършенствам се.

Седна отново на дивана, взе джинсите и измъкна колана от гайките. Прикрепи калъфа на ножа обратно към колана, изправи се и го закопча хлабаво на кръста. Сгъна ножа. Пъхна го в калъфа.

Така и двете му ръце щяха да са свободни, за да успее да й сложи белезниците и да залепи устата й.

Усещането от хладния колан и тежестта на ножа му бе приятно.

Гол дивак.

Ако преметне парче плат през колана, ще има препаска.

Не, по-добре така, реши той.

Прокара ръка по уголемения си пенис, след което взе белезниците. Заобиколи дивана. Стъпките му бяха заглушени от килима. Чуваше единствено ударите на сърцето си. Започна да трепери. С всяка измината крачка тръпките ставаха по-силни. Не му беше студено. Не изпитваше страх. Трепереше от вълнение — блажени тръпки на предчувствие.

В подножието на стълбището Роланд прехвърли белезниците в лявата ръка. Сви пръстите на дясната върху перилата. Бавно започна да се изкачва.

Стълбището беше тъмно. Но в горния край имаше сивкаво петно.

Едно стъпало изскърца под тежестта му.

Спря и се заслуша.

Гърлото му издаваше странни сухи щракащи звуци при всеки удар на сърцето. Преглътна и шумът изчезна.

Продължи изкачването. След няколко крачки очите му бяха на едно ниво с пода на таванската стая. Одеялото лежеше на купчина на пода пред леглото. Чаршафът висеше отстрани на дюшека, почти изхлузен, но все още на леглото — готов да бъде придърпан, ако на Алисън й стане студено през нощта.

Роланд продължаваше да е прекалено ниско, за да може да види Алисън. Изкачи се още малко. Леглото като че ли се спусна надолу и той съзря Алисън, легнала по гръб.

Наведе се, така че да не я вижда. Все така превит, изкачи последните стъпала. На лакти и колене запълзя по килима. Спря отстрани на леглото.

Заслуша се в нежното бавно дишане на Алисън, докато се убеди, че тя спи. След това се изправи и я погледна.

Беше огряна от лунната светлина. Цялата нощница проблясваше, сякаш бе покрита със сребро, освен върху гърдите. Там не проблясваше, но платът бе прозрачен. Виждаше бялата кожа на гърдите и тъмните зърна.

Роланд облиза пресъхналите си устни.

Почти усещаше вкуса на зърната в устата си.

Възглавницата бе облегната на таблата на леглото. Сякаш на Алисън й бе прекалено горещо, за да я търпи под главата си, и я бе отместила. Лицето й бе обърнато към прозореца. Няколко кичура коса лежаха върху бледото й ухо. Лявата й ръка бе протегната към Роланд и бе облегната почти на самия ръб. Дланта й бе обърната нагоре, а пръстите — свити. Другата й ръка беше близо до дясната й страна. Дългите й голи крака бяха изпънати, а ходилата сочеха навън. Огряната в сребро от лунната светлина нощница бе опъната по бедрата.

Той се наведе, опипа хлъзгавия плат между крака й, хвана го и нежно го повдигна.

Гореща вълна изведнъж спря дъха на Роланд. Потрепери от болезненото желание, което го обзе. Платът се изплъзна от ръцете му. Алисън простена. Главата й мръдна.

Разтреперан и объркан, но все пак някак нащрек, въпреки екстаза си, Роланд бързо посегна към лявата й ръка. Нахлузи халката около китката. Тя дръпна ръката си и по този начин изтегли белезниците от ръцете на Роланд. Дишайки тежко, тя понечи да се изтърколи към другия край на леглото.

Той я сграбчи за рамото и бедрото. Спря претъркалянето, дръпна я и тя отново легна по гръб. Хвърли се отгоре й. Възседна я през бедрата. Тя риташе и се гърчеше под него. Хвана дясната й ръка, която се бе устремила към лицето му. Притисна я към дюшека. Откъсна лявата й ръка от гърлото си и също я насили надолу. Тя въртеше глава наляво, надясно. Заби коляно в гърба му. Роланд простена от удара.