Читаем Плът полностью

Тази вечер тя можеше да е тук. Но и така беше добре. Направо беше страхотно. Номерът с любовната среща с Джейсън можеше и да не мине пред приятелката на Силия. А той харесваше своя трик. Любовна среща — примамка. Голям майтап. Някои хора много лесно се манипулират. Поразмъти им само малко главата и ще направят каквото поискаш.

Как върви, Джейсън, стари приятелю? Готов ли си да я нанижеш?

Нанижеш.

Роланд тихичко се изсмя. Усети се и стисна устни.

Чу леки стъпки.

Джейсън се връщаше.

— Трупясала е — прошепна Джейсън.

По дяволите! Значи няма да има представление.

— Чудесно — каза Роланд на глас.

— Къде ще се скрием? Трябва да сме наблизо, нали? Един от нас може да се скрие зад бара.

— Добра идея.

— У теб ли са белезниците?

— Ей ги тук — Роланд потупа предния джоб на джинсите си.

— Ами чука ми?

Роланд не отговори.

— У теб беше, когато те докарах тук.

— Чакай да се сетя.

— Няма да се изправя пред оня тип с голи ръце.

— Сигурно съм го оставил в тоалетната. Да. Точно така.

— Е, иди и го вземи тогава.

Роланд се върна в тоалетната. Влезе и тихичко затвори вратата. Светна лампата. Чукът беше подпряна на стената зад тоалетната чиния. Беше го поставил там, за да не се вижда. Възнамеряваше да се върне да го вземе, когато Джейсън осъзнае, че е без оръжие.

Взе го. Етикетът с цената все още беше залепен за дръжката. Бяха го купили днес следобед от железарския магазин, за да има какво да използва Джейсън срещу изфабрикувания маниак.

Роланд втъкна дървената дръжка в колана на панталоните.

Отвори калъфа на ножа, извади го и разтвори острието. Чу се слабо щракване.

Като застана с лице към вратата, Роланд изгаси светлината. Отвори вратата.

— Джес? — прошепна той високо.

— Намери ли го?

— Да, но ела за малко.

Чу как Джейсън влачи краката си по пода.

— Влез за малко. Трябва да поговорим.

Джейсън влезе вътре и затвори вратата.

— Какво има?

— Започвам да се страхувам.

— О, Боже…

— Не, наистина — пресегна се, напипа рамото на Джейсън и го стисна. — Не вярвах, че оня тип може да се появи, но вече не съм сигурен. Ами ако го стори и ние не успеем да се справим с него? Искам да кажа, той може да избие всички ни.

— Успокой се, Ро. Та ние сме двама и на наша страна е елементът изненада, а освен това — и аз не вярвам, че ще цъфне. Ще изчакаме два часа, след което ще приберем Силия и…

Роланд заби ножа в корема на Джейсън. От удара той се стовари върху вратата. Роланд завъртя острието, извади го и отново го заби. Джейсън сграбчи китката му. Изтегли ножа и освободи окървавената си ръка от хватката на Джейсън. Преди да успее да нанесе следващия удар, нещо го блъсна в гърдите и го запрати назад. Залитна в тъмнината и усети как ще падне. Ръбът на някакъв предмет — на мивката? — се опря в задника му. Краката му се хлъзнаха напред по мокрите плочки. Падаше. Подпря се с лакти на мивката и се надигна, докато се опитваше да прибере краката си. Те продължаваха да се плъзгат напред.

Лампата светна.

Видя Джейсън на колене, с рамо опряно във вратата. Стената около ключа за осветлението беше нашарена с кървави отпечатъци. Изглежда за Джейсън е било особено важно да запали лампата и да види какво става. Съквартирантът му извърна глава и погледна Роланд. Цветът на лицето му беше пепелявосив. Очите му сякаш щяха да изхвръкнат, а устата му бе толкова широко отворена, че се бе разцепила в краищата и кръв се стичаше по брадичката.

По-голямата част от пода между двамата беше покрита с растящо кърваво петно. Петите на протегнатите напред крака на Роланд бяха топнати там. Все още опрян на мивката, той присви колене и най-после успя да придърпа краката си. Внимателно се изправи като продължаваше да се придържа за мивката.

Джейсън се вкопчи в топката на врата и се опита да се надигне. Подхлъзна се. Стовари се на задника си. Чу се слабо изшляпване, когато се свлече в локвата кръв.

Роланд прехвърли ножа в лявата си ръка. Изтегли чука от колана и тръгна бавно напред. Приплъзваше краката, защото не смееше да ги отдели от пода. Джейсън го гледаше със зяпнала уста и вдигна ръка, за да се предпази от удара. Роланд замахна и чукът се стовари върху китката. Ръката му се отметна. Роланд нанесе удар с чука с всичка сила върху главата на Джейсън. Чукът потъна само около сантиметър. Като го повдигна, видя вдлъбнатина с размер на четвърт доларова монета и със сплъстена вътре коса. Кръв започна да изпълва дупката. Той замахна още веднъж като се стараеше да уцели същото място. Леко извитият чук изкърти парче от черепа при ръба на първата дупка. Бликна кръв и потъна навътре.

Роланд остави чука загнезден в главата на Джейсън. Отдръпна се, за да се наслади на делото си. Джейсън седеше на пода. Гърбът му бе опрян на вратата, краката — протегнати напред, а ръцете висяха безжизнено отстрани на тялото. Панталоните и долната част на ризата му бяха подгизнали от кръв. Кървящата му глава бе клюмнала напред, брадичката му се опираше в гърдите. Чукът изглеждаше като причудлива шапка, нахлузена за карнавал.

Макар Джейсън да не помръдваше, количеството кръв, което продължаваше да се лее от главата му подсказваше, че още не е мъртъв.