— При всичките тези наранявания е трудно да се определи точно какво е станало, но очевидно нещото бързо се е измъкнало като е разкъсало кожата над себе си.

— Трябва да е доста силно, за да успее да направи това — обади се Джейк.

— Да — включи се и Барни. — А после да отвори и задната врата на микробуса.

— Тя сигурно се е отворила при сблъсъка — предположи Джейк.

— Може и така да е станало.

— Ще взема мярка на челюстта и кръв за проба — реши Стийв. — И ще отскоча до Марлоу. Ще звънна оттам да ви кажа дали съвпадат. Но съм готов да се обзаложа, че е така.

— Звънни ми вкъщи — уточни Барни. — Там сега тече игра на покер.

— Ако това е типът, който е убил момичето в Марлоу — обади се Джейк, — то нашата теория се потвърждава.

— Мисля, че може да я смятаме за потвърдена.

— Да — съгласи се и Барни. — Значи имаме змия, дето влиза в хората и ги превръща в канибали. Звучи ли ви правдоподобно?

Джейк отстъпи от трупа. Облегна се на стената с чекмеджетата. Отмести се малко, за да избегне някаква дръжка, попаднала в гърба му. Скръсти ръце.

— Нещото е убило в сряда. Опита се да унищожи Силия Джеймърсън в четвъртък следобед, а после погуби Пеги Смелцър вечерта в четвъртък. Излиза, че си търси по жертва на ден.

— „Дай ни днес насъщния“ — изрецитира Барни.

— Днес е събота. Чудя се дали е убило някого вчера.

— Не може само да го направи — обърна внимание Барни. — Иначе нямаше да се вмъква в хората.

— Най-добре да проверим всички, които бяха в ресторанта в четвъртък и всички, които са имали нещо общо с трупа на Смелцър.

— Отвори ти се работа. Иди и започвай. Ще видим как ние тримата ще се справим. Никой, освен нас, не знае. И засега е добре да не се разчува. Ако хората научат, ще настъпи хаос. Ще действаш сам, Джейк, и ще докладваш само на мен.

— Ами Чък?

— Ще ви разделя, докато приключиш. Това е единственият начин да не се разчуе.

— Сигурен ли си, че трябва да остане тайна? — попита Стийв. — Ако хората са предупредени за опасността, могат да се предпазят.

— Ще се паникьосат. Или ще решат, че сме откачили. Или — и двете.

— Знам, но…

— Гледай си чекмеджетата, Стийв. Ако не се справим до ден-два, ще включа всички в задачата. Съгласен ли си? Дори ще дадем пресконференция. Но нека си затраем ден-два и да не казваме на хората, че някой ги е включил в менюто си.

Шестнадесета глава

Алисън не знаеше защо е тук. Беше излязла след обяд и бе тръгнала без посока, само с желанието да е сама и навън.

Разходката я бе отвела надолу по Съмър стрийт, откъдето можеше да види прозорците на апартамента на Евън. Беше скъсала с него, но застанала от другата страна на улицата, тя се взираше към сградата, сякаш искаше да се самонакаже. Видя двата прозореца на неговия апартамент. Щорите бяха вдигнати. Дали е вътре? Ами Трейси Морган? Може би е сам. Ще я забележи и ще излезе, за да я догони.

Не се появи, за да я догони.

Алисън продължи, а чувството за празнота се засили.

Без да знае защо, се озова в гората при потока Уебър. Водата бе придошла и течеше бързо. Тук-таме се образуваха островчета от камъни. От време на време се забелязваха големи клони — жертви на снощната буря.

Алисън внимателно слезе по стръмния бряг. На ръба на водата забеляза познатия плосък камък. През студентските си години в Клинтън — особено когато беше първокурсничка и пълна психическа развалина, — беше прекарала доста време именно върху този камък: права, седнала, понякога с крака във водата. В мислите си го наричаше Камъка на усамотението. Тук бе идвала всеки път, когато страдаше.

Съвсем бе забравила за него. Няколкото пъти, когато идва тук през последните месеци, вероятно бе виждала Камъка на усамотението. Дори — стъпвала на него. Но напълно бе забравила колко важен той е.

А сега се сети. Пристъпи и седна като сви колене към тялото и ги обгърна с ръце.

Колко е приятно, помисли си тя. Нищо чудно, че някога идвах тук толкова често.

Чу как тих автомобил премина по моста. Звукът напомняше на течаща вода. Погледна към моста, но той бе скрит от гъстата растителност на завоя на потока. Погледна и в другата посока — към вира, образувал се от препречените камъни. Бреговете от двете страни бяха обилно обрасли с храсти и дървета. Не виждаше никого, но се зачуди дали в нишите от растителност или камъни няма скрити двойки, които се любят.

Точно зад завоя тя и Евън…