Тя го придърпа малко към себе си. Евън се обърна към нея. Тя го целуна по устните. Обви врата му с ръце.

Подутината под ризата му бе огромна.

Евън вероятно е взел отчаяния й вопъл за страст. Постави ръка на гърдата й и я стисна. Другата му ръка плъзна по бедрото й. Тя разтвори крака. Потрепери, докато той я опипваше, и нашепна: „Толкова ми липсваше. Така мечтаех да те докосвам.“ Погали пениса му през късите панталони. Беше набъбнал и твърд. Евън се заизвива, а ръката й не се отделяше от члена му. Дишането на Евън беше затруднено.

— Ще взема одеялото, скъпи. В багажника е, нали?

Той кимна.

Алисън извади ключа от стартера.

— Вземи и храната — подкани го тя. — После ще ядем.

— Ти си върховна! — възхити й се той.

— Държах се като идиотка. Не биваше така да издънвам нещата помежду ни. Но това вече свърши.

Тя се измъкна от колата.

Отиде до багажника отзад.

През задния прозорец видя как Евън се навежда да вземе пакетите с храна.

Извърна се и с все сила запрати ключовете на колата към плевелите в края на паркинга.

След това хукна по горещия паваж към главния път.

Беше като снощи, когато бягаше от Роланд, но този път нямаше полицейска кола, към която да се е устремила. Алисън единствено се надяваше Евън да не я догони, докато не стигне Латам роуд. Може би там някой, който минава с кола, ще спре и ще й помогне.

Още не бе излязла дори от паркинга.

Стегна ръце. Разтегна крачката. Голите й крака шляпаха по паважа. Знаеше, че се движи доста бързо. Усещаше как се веят косите й и как задната страна на ризата се повдига.

Чуваше стъпките на Евън зад себе си.

И преди я бе гонил — на игра — и всеки път лесно я достигаше. Но тя пък никога не бе бягала от него по този начин. Имаше чувството, че никога не е тичала така бързо през живота си.

Сега вече дочуваше не само стъпките, но и запъхтяното му дишане.

Той ме настига!

Навеждайки брадичка, тя продължи да движи ръцете си като бутала и се опита да ускори крачката си.

Прекоси паркинга и стъпи на пътя, който водеше към Латам роуд.

Евън бе доста близо зад нея.

— Остави ме НА МИРА! — изкрещя тя.

Той я халоса между ключиците.

Алисън залитна напред, а краката и ръцете й се замятаха безпомощно. В следващия момент загуби равновесие. Стовари се върху паважа на длани и колене. Ударът бе болезнен. Дъхът й спря. Макар че едва дишаше, а кожата й гореше, направи опит да се надигне.

Евън я ритна по едната ръка и й отне опората. Тя тежко се строполи на една страна. Евън я сграбчи за изтръпналата ръка и я дръпна.

Изправи я на крака. Метна я през рамо, обърна се и тръгна обратно към паркинга.

Тридесет и шеста глава

С подпряно на волана чело Джейк седеше в колата си на паркинга пред бара на Уоли.

Не стой така, ръчкаше се той. По дяволите — тръгни след нея!

Да — но накъде?

Не искам тя да умре.

Опитай апартамента на Евън.

Той не би я отвел там. Мястото не е достатъчно усамотено за онова, което е намислил.

Да я погълне.

Господи!

Мисли!

Апартаментът отпада. Той би я замъкнал на някое отдалечено място, където няма да се безпокои, че ще го чуят съседи и където ще може тайно да се занимава с нея, без да бъде обезпокояван. Като например — в някое поле или изоставена постройка.

И коя е тази изоставена сграда, тъп задник такъв?

Нищо чудно вече да са там!

Рамото на Евън се забиваше в стомаха на Алисън, докато той бързо изкачваше стъпалата на предната веранда на ресторанта. Спря пред вратата. Едната ръка пусна Алисън, но другата продължи да я стиска като стегната превръзка през коленете и притискаше краката й към тялото му.

Успя да отвори вратата. Вкара Алисън вътре. Вратата се затвори с трясък. Навлезе още няколко крачки, след което се наведе, за да я стовари на пода. Алисън усети как започва да пада. Когато се отдели от раменете му, тя бързо посегна и се вкопчи във врата му. За миг успя да се задържи, но Евън освободи ръката й. Той продължи да стиска краката й, докато гърбът й се удари в пода. Главата й се отметна и се фрасна върху твърдата повърхност.

Евън се наведе над нея. Разкъса ризата, отметна предниците и отстъпи назад. Вторачи се в нея. Устата му бе отворена. Дишаше запъхтяно.

Алисън лежеше зашеметена от удара и едва поемаше дъх. Искаше да се загърне. Не можеше да помръдне ръце.

— Прелестно! — произнесе той. — Хванах те най-после. Красива измамница.

Изведнъж трепна. Стисна очи и сви лице в гримаса. Гърбът му се стегна и той се заизвива, сякаш обладан от небивал екстаз. Гърчеше се и стенеше. Слюнка течеше по брадичката му. Разтърка подутия си пенис през късите панталони.

Алисън гледаше нагоре към него.

Обхванат от безумието си, той не бе на себе си.

Действай сега, мина й през ума. Преди да излезе от това състояние. Помръдни!

Намери сили да се преобърне. Постави смъдящите си ръце и колена на пода и се избута нагоре.

Евън я сграбчи за глезените. Издърпа краката й. Тя се пльосна по корем на пода. Не само че не пусна глезените й, а ги стисна още по-силно и свирепо ги изви. Алисън се обърна по гръб.

— Никъде няма да ходиш. Без теб няма да има никаква веселба.