Тя седеше по турски, а чаршафът бе метнат върху скута и бедрата й. Притискаше възглавницата към гърдите си.

— Ако предпочиташ нещо по-завързано от овесени ядки, с удоволствие ще го направя. Така и така ще е по-добре да се занимавам с нещо — предложи тя.

— Искам да ти кажа, че съм относително добър готвач. Не съм загарял манджа…

До снощи, помисли си той.

— Вярвам ти — обади се Алисън. — Но искам да помогна. За какво сме ние, жените?

В очите й за миг се мярна закачливо пламъче.

— Ще ти взема четка за зъби. Имаш ли нужда от нещо друго?

— Малко дрехи биха били добре дошли — отвърна Алисън и отпи от кафето. — Чувствам се в санаториум като се разхождам така по нощница… и с халата ти.

— Мога да отскоча до вас и да ти взема някои неща — предложи Джейк.

— Колко дълго възнамеряваш да ме държиш тук?

— Колкото се може по-дълго.

Тя вдигна вежди.

— Поне до утре — уточни Джейк.

— Роланд бе този, дето ме преследва. Не че имам нещо против да се навъртам наоколо. Имаш хубав под. Но Роланд е мъртъв, а ме преследваше той. Така че змиеподобното дори да е живо, няма причина да мислим, че ще се опиша да се докопа до мен.

— Надявам се да си права. Но то беше в шофьора на микробуса, когато той се опита да блъсне Силия, а след това, когато Силия изчезна, беше в Роланд. Може и да е съвпадение. Но от друга страна може би съществото избира жертвите, независимо в кого се е настанило.

— Добре.

— Съжалявам.

— Знаеш ли, че прекарваш доста време да се извиняваш за неща, за които не си виновен?

— Съжалявам — ухили се той.

Алисън харесваше усмивката му. Не че много я бе виждала.

— Когато се върнеш, трябва ли отново да те държа на мушка и да разглеждам гърба ти?

— Да.

— Поне ти е оправдание, за да си смъкнеш ризата.

Джейк допи кафето, остави чашата и избърса устата си със салфетката.

— Време е да тръгвам.

Станаха от масата. Алисън вървеше пред него към входната врата.

— Носиш ли униформа?

— Обикновено да.

— Бих искала да те видя в нея някога. Бас държа, че ти стои страхотно. Блюстителят на реда.

— Вчера катастрофирах с патрулната кола.

— Доста небрежно.

— Така е. Но мисля, че няма да е редно да карам собствената си кола с униформа.

— Кога ще се върнеш?

Той поклати глава.

— Нямам представа. Зависи как потръгнат нещата.

— Е, да ти приготвя ли вечеря?

— Не искам да умреш от глад. Хайде да се разберем, че ако не се върна до седем, ще ядеш сама.

— Добре.

Той мина покрай Алисън и отвори вратата.

— Пази се! — пророни тя.

— И ти. Ако има някакви проблеми — някой подозрителен да се навърта наоколо или нещо друго, — позвъни в участъка и търси Барни. Той ще там и е в течение на цялата ситуация.

— Разбрах.

— Знаеш кое къде е, нали?

— Ще се справя, Джейк. Не се тревожи.

Той кимна, но се спря на прага, сякаш не му се тръгваше. След това се накани да върви. Алисън докосна ръката му. Той я погледна в очите. Тя пристъпи към него и го прегърна като наклони глава назад. Джейк я обгърна с ръце. Като я притисна нежно, той я целуна по устата. Когато отдели устните си от нейните, прихвана главата й с ръце. Тя притисна лице до шията му.

— Време е да вървя — прошепна той, докато галеше косите й.

— Знам — отвърна Алисън.

Притисна го силно, а след това се отдръпна.

— До скоро.

Той се загледа в нея. Целуна я отново и тръгна.

Алисън остана на прага, докато колата му пое по пътя. След това затвори вратата и я заключи. Плъзна предпазната верига.

Облегна се на вратата, притвори очи и си припомни усещането от неговото тяло до своето, от неговите устни върху своите.

Тридесет и четвърта глава

Джейк разказа на Барни всичко, което се бе случило предишната нощ, и се върна в колата. Откъсна допълненията, които Роланд бе направил около снимката си. Чувстваше се гузен, че унищожава улика. Но Роланд бе мъртъв, нямаше да има процес и той не желаеше да се показва снимката с голите части на момичето около главата на този тип. След като отстрани всички добавки, той подкара към мястото, където бе изгорил фолксвагена.

Колата беше махната и на мястото й бяха останали само черни сажди и пепел. Джейк провери първо там, като разбутваше пепелта с крак. Не беше наясно какво очаква да открие. Обгореното тяло на нещото? Дребните останки от скелета му, ако притежаваше такъв?

Когато приключи, той се разходи наоколо. Оглеждаше паважа, ивицата трева между платното и тротоара. В четвъртък съществото бе оставило макар и къса кървава диря на паважа при Латам роуд — зад горящия микробус и към плевелите от другата страна. Днес не се забелязваше нищо.

За кой ли път Джейк си повтори, че съществото вероятно е загинало във фолксвагена. Може би ще е добре по-късно да се отбие в автомобилното гробище и да огледа останките от колата. На оскъдната светлина снощи лесно може да е пропуснал нещо. Освен това бе напрегнат и бързаше да се прибере. Трябваше да повтори огледа, и то цялостно и на дневна светлина.

Със снимката в ръка той се отправи към жилищната кооперация на ъгъла. Предстоеше му да разпитва от врата на врата.