— В лагера се говорело за нападения срещу петролопровода между Мариб и Ас-Салиф, срещу инженери, доброволци и западни туристи. Както и за атака срещу американското посолство.

Това едва ли можеше да се нарече гореща новина и се съмнявах, че някакъв нископоставен джихадист разполага с конкретна информация за времето и мястото на тези атаки. Помислих си за младия г-н Лонгоу и планираната му екскурзия до храмовете в Мариб. Може би щеше да е по-добре просто да посети уебсайта на Комисията за поощряване на туризма, да щракне върху Мариб и да приключи с това.

Понеже помнех, че големият старт на Пантерата в Йемен беше атаката срещу „Коул“ в пристанището на Аден, и знаех, че понякога престъпниците се връщат на местопрестъплението, зададох друг въпрос:

— Каква е мишената на ал Нумаир в Аден?

Рахим като че ли разбра въпроса преди той да бъде преведен и отговори на Сами на арабски.

Чух дума, която не исках да чувам — „Шератон“.

— Хотел „Шератон“ — уведоми ме Сами. — Казва, че се говорело, че там имало много американски войници и полицаи… неверници на свещената ислямска земя… Казва, че другарите му, които не участвали в атаката срещу американската петролна инсталация, сега пътуват за Аден. Но не знае нищо повече.

— Това може да е интересна информация за всеки, планиращ да отседне в „Шератон“ в Аден — казах на Бренър.

Той не отговори.

— Времето ви изтече — заяви полковник Хаким.

Направих се, че не го чувам, и се обърнах направо към Рахим.

— Благодаря за съдействието. Ако продължиш да работиш с американците, ще направим всичко възможно, за да ти помогнем да се върнеш у дома.

Сами не преведе, а Хаким стана и каза:

— Край.

Както и подозирах, Рахим, подобно на повечето образовани саудитци, всъщност разбираше малко английски и вероятно не се отказваше от контрабандни американски филми — може би „Семейство Сопрано“ или „Сексът и градът“.

— Моля, сър — каза той. — Помогнете ми. Аз помага вас.

Погледнах го. Седеше до стената и ме гледаше. Запитах се дали ако бъде измъкнат ще се върне у дома и ще заживее нормално, или ще продължи борбата. Около една четвърт от освободените от Гуантанамо джихадисти отново бяха засичани по бойните полета на Афганистан. Други пък ги арестуваха за терористична дейност в Саудитска Арабия, Ирак и Европа. Не бях сигурен за Рахим, но от опит знам, че всички затворници съжаляват за извършеното. Пуснеш ли ги обаче, съжаляват само за това, че са ги хванали.

Може би Рахим беше различен. Но дори да бе така, едва ли беше постъпил в Ал Кайда, за да защитава световния мир. И не беше тръгнал за американската петролна инсталация, за да търси работа, а със съзнанието, че ще убива хора. Ако бяха завладели обекта, джихадистите щяха да избият всички — американски и европейски цивилни, охрана, йеменски работници и всеки, живеещ или работещ там. Това не се бе случило, но изходът можеше и да е различен. И ето че сега Рахим съжаляваше.

— Моля да помогнете. Аз помага вас.

Обърнах се и излязох.

31.

Навън въздухът бе малко по-добър. Съвсем малко.

— Благодаря за отделеното време и помощта — каза Бренър на полковник Хаким.

Хаким не му отговори, а се обърна към мен.

— Вашата виза и визата на жена ви си остават проблем.

— Съжалявам. Май трябваше да си извадя туристическа виза като всички момчета от Ал Кайда, дошли през летището на Сана.

Полковник Хаким нямаше какво да отговори на това, но въпреки това ни посъветва:

— Много внимавайте.

Ако Гумдан имаше саундтрак, сигурно точно сега щях да чуя някакъв зловещ акорд на орган.

— Ще се оправим до колата и сами — каза Бренър на Хаким.

След което бе така любезен да отдаде чест и полковникът отвърна на поздрава. Военните го правят, ако ще и да се мразят в червата. Офицерска чест и разни такива говна.

— Не биваше да го вбесяваш — каза ми Бренър, докато вървяхме към джипа.

— Аз ли? А ти какво направи?

— Той има известна власт и може да ни е нужен в някой момент.

— Всъщност той и правителството му се нуждаят повече от нас, отколкото ние от тях.

— Така е. Но все още не го схващат.

— Ще го схванат.

Хубаво беше да се разкараме от затвора. Тоя зандан се разкапваше и всички в него също се разкапваха. Всъщност цялата страна се разкапваше.

— Какво мислиш за всичко това? — попита Бренър.

— Нека първо поговоря с духовния си водач и после ще ти кажа. Междувременно, понаучих нещо за Ал Кайда на Арабския полуостров.

— Аха. Йеменците не знаят с какво си имат работа и че разполагат с малко време да изринат Ал Кайда, преди онези типове да са си разиграли коня.

— Е — казах, — ако йеменците не знаят какво ги чака, вината си е единствено тяхна и ничия друга.

— Така е. Но йеменската армия и правителството са обсебени от проблемите с племената и продължаващата им борба с Южен Йемен. Мислят си, че Ал Кайда е американска фикс идея.

— То си е така. Но с основателни причини.

— Да. Между другото въпросът за Аден си го биваше.

Всъщност всичките ми въпроси, си ги биваше.