Читаем Пантерата полностью

Това беше знак да кажа: „Вади!“ и да им покажем оръжията си. Но може би беше по-добре да видя как Ясир ще се справи със ситуацията.

Ясир и Набеел като че ли отново започнаха да се разгорещяват и Бък се възползва от виковете им, за да ни обясни положението.

— Ясир отказва да им покаже каквото и да било, освен нас. — И добави: — Познатият на Джон от Ню Йорк май надушва нещо гнило.

Е, това можеше да се очаква. В Ал Кайда не са съвсем идиоти. Искаше ми се Чет да беше тук, за да види и чуе всичко това. Можеше и да научи нещо — например колко непредсказуеми са хората.

Ясир също оставаше с впечатлението, че Набеел надушва нещо гнило, така че постъпи умно и изкрещя нещо на Бък, вероятно да млъква. После постъпи още по-умно — изрита Бък в гърдите и го събори по гръб. Всичко беше представление — поне така си мисля. Бък като че ли не пострада от лекия контакт между сандала на Ясир и гръдния му кош и се надигна. Лично аз щях да го изритам в топките — просто за да изглежда истинско, разбира се.

Набеел последва примера на Ясир, стана и пристъпи към Бък с намерението да го изрита или удари, но Ясир се разлюти, изблъска го назад и му се разкрещя.

Другите четирима от Ал Кайда изглеждаха готови да започнат сбиване, но тримата бедуини зад тях отстъпиха и насочиха автоматите си към главите им. Един от тях извика нещо, може би: „Само опитайте, лайна такива“.

Както и да е, на Ясир като че ли му писна от посетителите и изкрещя: „Имшее!“ Разкарайте се.

Бедуините започнаха да слагат черните качулки на куровите глави от Ал Кайда, но преди да дойде редът на Набеел, той ме погледна и каза:

— В Йемен умира. — После обеща и на сънародниците ми: — Умира. Но може би не умира. Може би иска умре.

Е, Набеел, няма да получиш работна виза за Америка.

Вече не бях сигурен дали ще примамим Пантерата да се срещне с шейх Муса, така че защо просто да не викна: „Вади!“ и да приключим с кучите синове? Нали така?

Хвърлих поглед към Бренър, който ме гледаше. Личеше си, че си мисли същото. Замо дори беше преместил дясната си ръка зад гърба си, готов за пукотевицата.

Но Бък, гласът на разума, който усещаше, че А отборът е на път да забърка голяма каша, каза тихо:

— Недейте.

„Вадете“ ли каза?

Делегацията на Ал Кайда вече бе закачулена и нямаше да има проблем да им видим сметката, но пък нямаше да е забавно, нито спортсменски. Пък и май идеята не беше от най-добрите. Така де, на бедуините едва ли щеше да им хареса, пък и може би все още имаше шанс Пантерата да си определи среща с Муса — стига Чет да беше прав, че Булус ибн ал Дервиш е склонен да рискува. Кейт май се оказваше права, че Ал Кайда може да надуши нещо. Колкото до недоверието на Бренър към бедуините, засега той грешеше. Но играта още не беше приключила.

Четиримата бедуини поведоха закачулените представители на Ал Кайда по стълбите и останахме сами.

Кейт първа свали оковите си и ги метна през помещението.

— По дяволите!

После прояви женската си страна и се обърна към Бък.

— Добре ли си?

Бък ни увери, че му няма нищо.

— Ясир ме ритна съвсем слабо.

Явно Ясир се владееше по-добре от мен.

Както и да е, всички се освободихме от оковите си и се изправихме.

Добре, всичко това бе представление, но петимата бойци на Ал Кайда пред нас бяха истински, калашниците им бяха истински и всички бяхме доста напрегнати. Сигурен съм, че има и по-добри начини човек да си вади хляба.

Отидохме при прозореца.

Делегацията на Ал Кайда вървеше през двора и минута по-късно вече бяха в трите джипа, които поеха към портата. Ариведерчи, задници.

— Можеше да мине и по-добре — каза Бък.

Мислиш ли?

— Трябваше да ги попилеем, мамка му — обади се Замо.

И може би това щеше да е най-добрият ни ход.

— Понякога е по-добре да оставиш кошутите и да изчакаш елена — каза Кейт, която от дете беше учена на лов от смахнатите си родители.

Съгласен. Трябва ни водачът на стадото.

— Значи това е информаторът, когото търсеше, преди да заминем? — попита ме Кейт.

— Да. Съжалявам, че го черпих кравай.

— Организацията на Ал Кайда в Америка е по-голяма, отколкото си даваме сметка — каза Бък.

Така си е. Но предвид няколкото милиона мюсюлмани в Америка това не би трябвало да ни учудва кой знае колко. Въпреки това беше зловещо, че Набеел беше дошъл да ме огледа. Следващия път, когато го видех, щях да го убия.

Чет не излизаше от микробуса, така че явно следеше мониторите.

Бренър зададе на Бък въпроса за шейсет и четири хиляди долара.

— Мислиш ли, че заподозряха нещо?

— Не знам — отвърна мъдрецът. — Но скоро ще разберем.

— Ако са заподозрели номер и ако Пантерата още иска да се срещне с шейх Муса, нищо чудно Булус ибн ал Дервиш да убие шейха, а също и нас — каза Бренър.

Мисълта не беше от най-веселите, но бе напълно реална последица от случилото се преди малко. Друга възможност бе Пантерата и шейх Муса да сключат сделка помежду си. В Йемен всички сделки са възможни.

Както и да е, ако Чет Морган не идваше при нас, ние трябваше да отидем при Чет Морган.

— Да излезем да подишаме чист въздух — предложих аз.