Читаем Отвъд полностью

— Тук, при нас? И през ум не ми минава.

— И през ум не ви минава? Защо? — попита мюнеджията.

— Честни хора не седят редом с мошеници!

— Мошеници? Кого имаш предвид с тези думи?

— Ел Гхани и крадливата му банда.

— Крадлива… бан… да? Правилно ли чух?

— Правилно чу.

— Той да е мошеник? Крадец? Или си правиш някаква грозна шега с мен, или се намираш в заблуждение, по-голямо от което не може и да има.

— Не си правя нито шега, нито се заблуждавам. Говоря сериозно и това, което казвам, е пълна истина. Доказателствата са в ръцете ни.

— Какви доказателства?

— Нещата, които онзи открадна, и които ние му отнехме.

— Къде… и какво… какво е откраднал?

— Абдиллах ограби Канс ел Адха в Мешхед Али. Аз, баш насир на това съкровище, яздих след вас с войниците си и спипах тук крадците и предметите.

Слепецът се умълча. Пръстите му се движеха спазматично, сякаш между тях се намираше нещо, което трябваше да разкъса и разнищи до най-дребното влакно. Едва след дълго време обърна лице към мен, отвори сияйните си очи и каза:

— Ефенди, тук ли си още?

— Да.

— Искам да говоря с теб, само с теб, с този другия — нито дума повече. Заклевам те в Аллах, в халифите, в Корана, във всичко, което е свещено за теб. Искаш ли да ми кажеш истината?

— Да.

— Тогава говори! Вярно ли, че моите придружители се намират при вас в качеството на заловени крадци?

— За съжаление, да.

— Разкажи ми как стана всичко!

Откликнах на подканата, като опитвах да се съобразявам с него. Старецът ме слушаше, без да ме прекъсне и с една дума, и след като бях свършил седя известно време притихнал. Виждах, че крайниците му леко трепереха. Вътрешно беше страшно напрегнат. Чаках с напрежение какво решение ще вземе. Най-сетне той каза:

— Ефенди, ще сториш ли това, за което ще те помоля?

— Не мога да знам.

— Няма да те моля за нещо, което не можеш да изпълниш. То дори е много лесно за вас.

— Кажи го!

— Абдиллах е ваш пленник, нали?

— Да.

— Позволи да отида при него и също да бъда пленник!

Нищо друго не бях очаквал. Биваше ли да изпълня това желание на стареца? Когато се позабавих с отговора, той продължи:

— Давам ти клетвата си, че ще направя това, което искам, макар че съм сляп и не мога да видя Ел Гхани. Вие можете да ми попречите, като ми сложите окови. Но не го ли сторите, ще отида при него. Не е необходимо да ми го показвате. Аз ще викам, той ще ми отговаря и гласът му ще ме отведе при него. Кажи сега какво реши!

Халеф приближи, беше дошъл по време на последната част от разговора и бе чул желанието на стария. Отвърна вместо мен:

— Аз, хаджи Халеф, ще ти кажа какво ще стане. Те са пленени, защото са откраднали, но ти си честен мъж и затова си свободен. Ние не можем да ти попречим да сториш каквото ти е угодно. Все още ли искаш да отидеш отсреща при Гхани?

— Да, искам!

— Тогава стани и ми дай ръката си! Дано не се разкайваш за това, което вършиш сега! Аз ще те заведа отсреща.

Не се загледах след тях, а се надигнах и отидох при Ханнех, която беше проснала килима за кафето. Персиецът бе поканен да пие с нас. Халеф се върна, седна до страната ми и ме попита, както обикновено, когато е извършил нещо по собствено решение:

— Правилно ли постъпих, сихди?

— Да!

— Радва ме, че получавам одобрението ти, но самата работа не ме радва. Не можехме да постъпим другояче. Слепецът си е собствен господар и ние нямаме право да се разпореждаме против волята му. Какво щяхме да правим с него, ако беше принуден да остане при нас?

— Щяхме да го вземем с нас до Мека.

— И там?

— Не се съмнявам, че щеше да ни се удаде да го подслоним по-добре, отколкото е бил досега.

— Това си помислих и аз. А ако не намерехме подходящ подслон, е, при шатрите на хаддедихните има достатъчно място за един сляп човек, чието присъствие не изисква никакви жертви. Ел Мюнеджи няма да живее дълго, той стои по-близо до Отвъдното отколкото на земята. Душата му беше вече почти до Моста. А какво ли още не можехме да узнаем от него!

— Станал си любопитен?

— Не любопитен, а любознателен.

— И мислиш, че това знание ще може да допринесе полза на теб и племето ти?

— Да. Ако земният живот означава подготовка за небето, ние сме длъжни да използваме всяка възможност да научим нещо за Отвъдното.

— Имаш предвид нещо истинско.

— Онова, което чухме вчера, за илюзия ли го смяташ?

— Все още не мога да преценя. Ако слепецът беше останал при нас вместо при мнимия си благодетел, вероятно щяхме да имаме повече материал за преценка. Така че нека не се занимаваше повече с мисълта за Отвъдното, а по-добре да се заловим с Отсамното.

— Да, за момента това е по-необходимо. Какво ще правим на първо време?

— Ние склонихме да не наказваме крадците, значи те ще бъдат освободени и естествено също шейхът на бени кхалид. Но това не бива да става просто ей така. Ние трябва да се подсигурим, поне докато сме тук, срещу нас да не бъде предприемано нищо.

— Аз предлагам да освободим шейха едва след като се е заклел, че тук се отказва от всяка враждебност срещу нас.

— Действително така ще постъпим.

— Кажи, сихди, няма ли по-добро поръчителство от неговата клетва?

— Не, поне аз не знам друга. Ти да не би?

— Не.