Читаем Отвъд полностью

— Не. Онова, което виждаш да свети Отвъд, е Вечната любов, от която на всеки човек е даден на земята по един лъч. Ако се грижи за този небесен огън, той остава при него, свети му през живота и се устремява заедно с него в смъртния час към отвъдното, към своя първоизточник. През земните дни той е горял в олтара на сърцето като неугасима свещена светлина на вярата. Сега, когато вярата преминава в съзерцание, този лъч също заструява назад, откъдето е дошъл, и озарява с нимб главите на тези, на които гарантира преодоляването на моста. С какво удоволствие бих ти разказал за всеки поотделно защо носи този ореол, но те са толкова много, а на теб на това място ти е отредено кратко време. Ти още принадлежиш към Отсамното, а тук се преминава в Отвъдното. Застоиш ли се по-дълго, тлението ще обхване и теб, а на това аз трябва да попреча. Като твой ангел-хранител имам грижата земния ти път да не се скъси с нито миг. Защото той е подготовка за Ел Мизан, Везните на справедливостта, през които и ти трябва да преминеш. А всяка секунда от Отсамното е от незаменима скъпоценност, защото може да е нужно да се спечели някоя заблудена душа! Но неколцина все пак ще ти покажа… Виждам мнозина, които са прегрешили срещу държавните закони и съответно са били наказани. Един грешник, който е направил покаяние, доставя в Небето повече радост отколкото деветдесет и девет други, които се считат за праведни. Сред онези има пропаднали от всякакъв род, на които Милостивата любов е придала сила отново да се изправят. Там има князе и пълководци, обвинявани за масовите изтребвания в сраженията. Но те са невинни, защото това им е било наложено. Виждам прочути представители на науката, които в своята ученост не са забравили вярата и любовта. Тяхната слава ще сияе на Небето двойно по-ярко. Виждам богати хора, които са хранели гладните, поели жадните и обличали голите. Те трябваше да оставят своите богатства на земята, но в замяна имат събрани небесни съкровища, които ще бъдат премерени на везните до теглото на перлената капчица роса. Виждам свещеници, които са били не просто само учители на Словото, а истински проповедници на Любовта. На тях е въздадено, хвалата на Господа да звучи навеки. Виждам могъщи величия на земята, които са били добри бащи, мъдри възпитатели и благодушни ощастливители на своите народи. Наистина ти казвам, Отвъд те ще бъдат поставени по-високо, отколкото са владеели Отсам. Виждам богат човек, посветил състоянието си на милосърдието, просяк, делял последния си залък с уличното псе, и малко момче, дало вода на жадната птичка. Виждам знатни жени, които не са се срамували да навестяват колибите на бедните, болните, вдовиците и сираците и да показват на презрените, че те също са братя и сестри в голямото домочадие на Всеотеца. Бъди убеден, че везните ще ги намерят достойни да бъдат причислени към семейството на блажените. Виждам души, самото присъствие на които е въздействало като тешителен слънчев лъч. Небесно щастие е, че има такива хора. Отвъд те ще сияят много по-ярко отколкото през отсамното пилигримско време. Виждам съдии, които дори в най-грозното престъпление са търсели човека, за да могат да отсъдят възможно по-леко наказание. Измамени, ограбени, оскърбени, които не само са простили, но са съумели и да забравят Бог и с тях ще бъде милостив съдник. Сред това множество виждам хора на изкуството, чийто стремеж е бил да показват в своите творения надмощието на доброто и красивото над злото и грозното, сиреч Божието откровение в Човека. Те не са се ровили с наслаждение в мръсотията, не са превръщали жестокостта и порока, под претекста да бъдат правдиви, в стъпало на своята слава, защото са знаели, че изкуството е истинско само тогава, когато по благородни пътища се стреми към благородното. Виждам по-нататък приятели, които са били истински приятели. Те не са спестявали, когато се е налагало, горчивата, целебна истина, но и с цялото си имущество и възможности са ставали гаранти на приятелството. Виждам бащи, които не са бъркали слабост с любов, а с добре отмерена справедливост са изпълнявали своя дълг, макар това често да не е било леко на сърцето им. Такъв баща не би превърнал сина си във възхваляван морален труп или човек без енергия, нито би възпитал дъщеря си до жена, изгубена за своето призвание. И виждам майки, чиито деца не са били накипрени обекти на суетна гордост, а онова, което трябва да бъдат за всяка майка: душевно цвете, поверено от Бога на родителския дом, за да израсне, поливано от бащината ръка и сгрявано от майчините очи, до небесните висини.

След тези думи отново настъпи пауза, по време на която Ел Мюнеджи си замърмори някакви неразбираеми думи. После чухме гласа на Бен Нур да казва пак високо:

— Не, не бива да се застояваш повече тук, времето изтече. Следвай ме!

Държах внимателно слепеца под око. Той посегна с десницата, сякаш искаше да хване някаква ръка, а с лявата леко имитираше движение на летеж. После стъпи стабилно и заговори: