Мобилният й телефон иззвъня и тя се мушна в колата си, за да може да чува през свистящия вятър.

С Кайли останахме да стърчим отвън.

— Не съжалявам — каза тя.

— Ти никога не съжаляваш.

— Какъв ти е проблемът?

— Никакъв!

— Зак — заговори тя с по-мек глас, — има само един човек, който може да ни каже онова, което трябва да знаем, за да обвиним Хънтър Олдън в престъпление. И това е Трип. Затова реших да го преследвам, вместо да се мотая тук, докато някой задник от Вътрешни разследвания ме осведоми, че не съм пила. Не съм ти извивала ръцете да дойдеш с мен. Тъй че не ми пробутвай все същите изтъркани дивотии от сорта „Не бива да нарушаваш правилата“. Чувала съм ги десетки пъти от Кейтс и от всеки началник, за когото съм работила.

— Кайли, замръзнал съм, мокър съм и се чувствам като боклук, защото напуснах местопроизшествието, за да преследвам призрак, вместо да остана и да намеря онзи калъф от камера. Но тъй като ми спаси живота тази вечер, ще ти спестя проповедта и просто ще ти благодаря, че застреля Медисън, преди той да застреля мен.

Тя замълча за няколко секунди, а след това на лицето й се прокрадна лека усмивка.

— В този вятър и сняг… Беше страхотен изстрел — каза. — Споменавала ли съм ти някога, че бях първа в моя клас в Академията?

Не можах да се сдържа да не се усмихна и аз.

— Не и от снощи.

Вратата на колата се отвори и Кейтс извика:

— Влизайте.

Вмъкнахме се вътре и шофьорът й потегли към изхода от парка.

— Беше Патрис Шевалие — обясни Кейтс. — Бях му оставила съобщение, че сме открили останките на Питър, и той се обади да ми благодари.

— Къде отиваме сега? — попита Кайли.

— Прибираме се в участъка.

— Капитане, с цялото ми уважение, ала ние се опитваме да издирим Трип Олдън. Да висим в офиса, не е най-добрият начин да го направим.

— Трип Олдън ни чака там — каза Кейтс. — Доктор Шевалие го е довел.

В рядък пристъп на самоограничение Кайли остана мълчалива.

Дума не отрони през цялото пътуване.

72.

Започнах да чета правата по „Миранда“ на Трип Олдън, но щом стигнах до „Имаш право да се консултираш с адвокат“, той ме прекъсна.

— Да, искам. Обадих се на дядо, преди да се предам. Той ми праща някакъв тип.

Типът се оказа Денис Уолок, известен в юридическите среди като Уорлък Магьосника заради ненадминатите си умения да омагьосва съдебните заседатели. Уолок поемаше само два вида клиенти: мръсни богаташи, които можеха да си позволят астрономическите му хонорари, или мърляви бедняци, за които работеше про боно, за да може да се мъдри в новините в шест часа с блестящите си пледоарии.

Явно дядо Олдън играеше на сигурно. Беше изпратил огнехвъргачка, за да препича филийки.

— Детективи — започна Уолок, — обвинявате ли клиента ми в нещо?

— Вашият клиент е бил жертва на престъпление — казах. — Което вярваме, че сме разкрили. Но имаме няколко въпроса за отвличането.

Уолок кимна и позволи на Трип да разкаже онова, което вече бяхме чули от Гитълман и Лони. Когато стигна до мястото, където се появяваше Оги, попитах очевидното.

— Защо ти трябваше да зашеметяваш спасителя си и да бягаш?

— Не отговаряй на този въпрос — намеси се Уолок. — А вие, детектив, не би трябвало да искате от момче, травматизирано от безумец, да обясни реакцията си, когато съвсем непознат влиза в неговата затворническа килия и предполагаемо го спасява. В онзи момент клиентът ми не е имал доверие на никого. Продължете.

— След като си напуснал училището, първото ти обаждане е било до похитителя — казах. — А после си се срещнал с него в заведението, до което той е убил Сайлъс Блекстоун.

— Това не е въпрос — бързо се намеси Уолок. — И ако изобщо може да се формулира като въпрос, той е без връзка, защото тълкувате неточно фактите. Клиентът ми не се е обадил на своя похитител. Човекът, който го е отвлякъл, е носел различни маскировки и е говорел само през гласов модификатор. Трип не е потърсил него. Не, в страха и отчаянието си той се е обърнал към единствения човек, на когото е смятал, че може да се довери — своя наставник Райън Медисън.

— Знаеш ли нещо за убийството на Питър Шевалие? — попита Кайли.

Трип поклати глава.

— Разкажи ни за флашката, която си му дал.

Магьосникът плесна с длани по масата.

— Този разговор приключи.

— Не и ако го обвиним за нападение срещу училищен служител, изпълняващ задълженията си — каза Кайли, като хвърли последната си филийка към ревящата огнехвъргачка.

Магьосникът се разсмя високо и силно.

— Мислех, че говоря с отдел „Специални клиенти“ — елитен екип, обучен да решава проблемите на хора с богатство и влияние — заяви той. — И възнамерявате да обвините наследника на богатствата на Олдън в простъпка? Това ми намирисва на пътна полиция. Напишете призовка на момчето, детектив, и ще се озовете право там да пишете глоби за неправилно паркиране.

Той се изправи. Трип не помръдна.

— Хайде — подкани го Уолок. — Ще те закарам до дома на дядо ти.

— Само минута. — Момчето ни погледна. — Заловихте го, нали? Медисън. Той дали е…

— Опитахме се да го заловим жив — обясних. — Но не можахме.