— Не, Зак, не. Но ми е много по-забавно да анализирам проблемите в твоята връзка, отколкото да се ровя в моите.

— Звучи ми сякаш всичко е минало като по вода в кабинета на зъболекаря.

— „По вода“ е точно казано. Адвокатът е същинска акула. Интересуваше се единствено колко печели Спенс, колко съм допринесла аз за доходите му през последните десет години, колко струва апартаментът ни и дали притежаваме коли, яхти, застраховки живот или акции. Говореше само за пари.

— Кайли, той е адвокат по разводите. Какво очакваше?

— Не знам. Предполагам, че съм била достатъчно наивна, за да си мисля, че с правните съвети върви и малко съчувствие.

— Щом искаш съчувствие, иди в закусвалнята, а не в адвокатска кантора.

— Предполагам, това означава, че тази сутрин си станал рано и си излял душата си пред Гери.

— Не питай. Не само ми даде отлични съвети, ами ги допълни с яйца върху леки картофени палачинки и препечени боровинкови кексчета. Да видим дали твоят адвокат може да предложи повече.

Тя се засмя.

— Моят взема по петстотин на час. Шестстотин, ако искам и закуска. Можем ли да поговорим сериозно за минута?

— Ами да се опитаме.

— Поемала съм повече от справедливия дял ЕНЛ през последните десет години — каза тя. — И равносметката ми не е никак блестяща.

Нюйоркската полиция получава по няколкостотин хиляди сигнала за ЕНЛ — емоционално нестабилни лица, годишно. Повечето са безобидни, ала някои имат склонност към убийства. Да се занимаваш с психичноболни, винаги е предизвикателство, затова управлението постоянно преценява как да подобрим уменията си. Но простият факт е, че някои ченгета са по-добри от другите. Не бях изненадан да чуя Кайли да признава, че не се справя.

— Айрин не е точно типичната ЕНЛ заплаха за квартала — казах. — Тя е богата стара дама, която губи умствените си способности като част от процеса на стареене.

— Дори и да е така, не мога да си спомня да сме имали в академията каквото и да било обучение за това как да разпитваме човек с деменция. А ти?

— Спомням си основите. Осъществявайте контакт с очи, говорете бавно, опитайте се да го ангажирате в споделени преживявания и без мъчението с ледена вода, освен ако наистина не се налага.

Кайли се засмя:

— Ти водиш с Айрин.

— Сигурна ли си? Мисля, че ще се чувства по-добре, ако разговаря с жена.

— Не, не… Долових част от разговора ти със Спенс — възрази Кайли. — Изглеждаш ми много добър в комуникацията с бълнуващи хора, които не са в състояние да живеят в действителността.

Изминахме останалата част от пътя в благословена тишина.

59.

Попитайте един средностатистически нюйоркчанин какво знае за Бронкс и може би ще си припомни първия си мач на „Янките“ на стария стадион — „Домът, който Рут построи“, или ще се просълзи за канолите „заради които си струва да умреш“ на Артър Авеню. Или пък ще се сети за вълната от палежи, опустошила Южен Бронкс в началото на 1970-те.

Никой от тях няма да спомене Фийлдстън.

На по-малко от двайсет минути от участъка, Фийлдстън е една от най-добре пазените тайни на Бронкс уединен квартал от улички с дървета, старинни домове и заможни бели хора.

— Госпожица Айрин, изглежда, се е справяла доста добре за секретарка — отбеляза Кайли, когато завихме по Гудридж Авеню и паркирахме пред внушителната й каменна къща в стил Тюдор.

Позвънихме и си показахме удостоверенията на жена в униформа на медицинска сестра.

— За откраднатите перли ли идвате? — попита тя.

— Не, госпожо — отговорих. — За обир ли сте съобщили?

— Госпожица Айрин е съобщила миналата седмица. Скрила перлите си, за да не ги открадне някой, но после забравила какво е сторила и се обадила на 911. Вчера прибирах украшенията от коледната елха и познайте какво намерих? Наниз перли. Обадих се в участъка и оттеглих сигнала.

— Идваме заради Питър Шевалие — казах. — Тя наясно ли е какво се случи?

— Видя вън вестника и се разстрои много в онзи момент. Но дали е наясно? Не мога да ви кажа с какво е наясно. Нещата се менят от минута на минута.

Тя ни придружи до всекидневната. Беше същата, която бяхме видели във видеото, а на канапето седеше Айрин Герити и отпиваше от коктейл.

Ние се представихме и тя вдигна чашата си.

— Това е перфектен „Манхатън“ — заяви с доволство. — Лекарят ми позволява да пия по два седмично.

Сестрата, която се беше дръпнала настрани, извъртя очи и ми се стори, че математиката не беше от силните страни на Айрин. Отвеяна и подпийнала. Налагаше се да импровизирам.

— Госпожице Герити — започнах, — дойдохме, за да ви попитаме за Питър Шевалие.

— Красив мъж — каза тя. — Откъде познавате Питър?

— Не го познавам, но разбирам, че вие сте го виждали наскоро.

Тя ме изгледа. Нуждаеше се от още подсещане.

— Бил е тук с… — Не ми се искаше да я лъжа, но трябваше да действам в рамките на нейната реалност. — Бил е тук с Хънтър Олдън. Снимали са видео за рождения ден на Хъч.

— О, да. Спомням си. Посмяхме се. Разказаха няколко истории от войната.

— Хънтър ни спомена, че сте много интелигентен инвеститор.

— Интелигентният беше той. Това момче нарита задниците на всички по Уолстрийт.