Понякога пропускам покрай ушите си нейните непоискани съвети, ала след снощното бедствие с Черил и Кайли бях узрял за мъдростта й, поднесена безпощадно в стил „не вземам пленници“.

Тя донесе две чаши кафе и панерче кексчета и седна срещу мен.

— Съжалявам, че вчера избягах, преди да ми дойде поръчката — казах.

— Да, повиках ченгетата. — Тя побутна кексчетата към мен. — Търсят те навсякъде.

— Какво ти дължа?

— Още не знам. Зависи колко дълго ще трае този терапевтичен сеанс. На челото ти е изписано „бедстващ и объркан“.

Разказах й какво се бе случило през нощта. Тя слушаше мълчаливо, докато не стигнах до момента, в който затръшнах вратата.

— Напуснал си местопрестъплението? Надявам се, че си довел трета жена, защото вече нямаш никакъв проклет шанс с двете, които си оставил в апартамента си — отсече тя и отгатна по израза ми, че има право.

— Както и да е, връщам се с бирата, обмисляйки как да огранича щетите, но веднага щом влизам, Черил заявява, че е изтощена от дългия ден, целува ме бегло по бузата и си тръгва. Тогава Кайли, която не загрява какво става, казва, че е по-добре и тя да си ходи, и също си тръгва.

— А ти си оставаш с доставката за проваления купон.

— Чувствах се като пълен задник.

— Искаш ли моята присъда?

Знаех, че няма да ми хареса, ала трябваше да я чуя.

— Давай, целият съм твой.

— Прав си за едно — започна тя. — Бил си пълен задник. Някой, когото Черил обича, умира, тя е съсипана, а ти си обсебен единствено от мъжкото си его. Била е омъжена за Фред десет години. С това е свършено. Ти обаче се разстройваш, защото изпитвала състрадание. Присъдата ми за теб е… — Взе една лъжичка и удари по масата като със съдийско чукче. — Виновен в лошо поведение.

— Следващо дело… Черил е била права да те насоли по телефона заради начина, по който си се държал, когато се е появил Фред. Ала щом после се натъква на вас с Кайли, самата тя започва да бърчи нос, праща те за зелен хайвер, а сетне си тръгва, когато ти се връщаш? Класически пасивноагресивни простотии. Решение за д-р Робинсън — виновна.

Лъжицата отново се стовари по масата.

— И накрая за Кайли. Наистина ли си въобразяваш, че е безразлична към това, което се случва между теб и Черил? Жените изобщо не са толкова загубени, колкото си мислят мъжете. А що се отнася до идването й в апартамента ти на пица, за да може да ти каже как бракът й пропада, тя е знаела какво точно прави. Искала е да си поиграете на стари гаджета, само че без секс… Засега. Все едно доктор Хаус да прекара нощта с флакон „Викодин“ в шкафчето и да си обещава, че дори няма да го погледне.

— Значи, мислиш, че е готова да тръгне отново с мен?

— Не казвам, че е готова да ти скочи в леглото, но определено си спомня времето, когато го е правила, и не изключва този вариант. А и ти си мислел за същото. Не само си седял на дивана и си пил бира, за да й помогнеш да спаси брака си. И двамата — виновни.

Удари още веднъж с лъжица като със съдийско чукче.

— Добре, поне казваш, че всички сме еднакво виновни.

— Не ме слушаш. Да, всички сте виновни, но не и еднакво. Ти си започнал, Зак. Ти си се впрегнал заради Черил и си позволил на егото си да ти размъти мозъка. И ти си поканил Кайли в апартамента си на стекче бира и съчувствие, само че не твоето его е взело това глупаво решение. А твоят… Ей, трябва ли да ти го кажа по букви? Съдът се разпуска.

Тя удари за последен път с лъжицата, изправи се и заяви:

— Имаш нужда от протеин. Как ги искаш яйцата?

54.

Трип се събуди от миризмата на прясно кафе. Беше спал, плътно увит в парката си.

— Най-лошият сън в живота ми — оплака се той и се надигна на горната койка.

— Ще се обадя на рецепцията и ще поискам да ни преместят в първа класа — подхвърли Медисън. — Дотогава не мрънкай, принцесо.

— Съжалявам за вчера — каза Трип. — Оня тип се появи изневиделица и отвори клетката. Нямах избор.

— Винаги има избор — възрази Медисън. — Но стореното — сторено.

— Предполагам, че баща ми е побеснял, след като вече разбра, че не съм отвлечен.

— Не ми е работа да ти отварям очите, хлапе, но ми се струва, че той не дава и пукната пара за теб. Обаче направо излезе от кожата си, като му казах, че знам за проекта „Гутенберг“.

Той си наля чаша кафе.

— Ще се кача горе да изпуша една. Налей си кафе. В шкафа има няколко хранителни блокчета.

Медисън излезе на палубата и запали цигара.

Трип си сипа чаша черно кафе и го последва.

— Мислите ли, че ще плати стоте милиона?

— О, ще ни кацне — закани се Медисън.

Дръпна от цигарата си, обърна гръб на Трип и издуха дима в другата посока.

Трип се стегна. Сега или никога.

Когато Медисън се извърна пак, за да го погледне, ръката на момчето литна нагоре и плисна цялата чаша горещо кафе в лицето му.

Медисън изкрещя, изпусна цигарата си и чашата кафе и закри с длани изгорената си кожа. Трип бръкна в джоба на парката си, извади електрошоковия пистолет, заби го под челюстта на Медисън и изстреля във врата на учителя заряд от 15 милиона волта.