Читаем Обикновен гений полностью

Изтича обратно, влезе в стаята и затръшна вратата след себе си. Черил продължаваше да смуче сламката. Мишел легна на своя матрак и заби очи във вратата. Тук стаите не се заключваха, вероятно за да се попречи на пациентите да се барикадират. Което означаваше, че всеки можеше да влезе, включително и хора като Бари.

Час по-късно осветлението угасна, но очите на Мишел останаха заковани във вратата. Напрягаше слух да долови прокрадващите се стъпки на човек с лоши намерения. Някъде към един след полунощ тя най-сетне тръсна глава. Той само докосна ръката ти, по дяволите! Подхвърли някакво смътно предложение! Дали към другите й здравословни проблеми не се прибавяше и параноята? Не, въздъхна тя. Аз нямам здравословни проблеми!

В два сутринта се събуди от стъпки в коридора. Бавно се надигна до седнало положение и хвърли поглед към леглото на Черил. Смукачката на сламки спеше дълбоко. Мишел отметна завивките и бързо обу маратонките си. Миг по-късно вече беше в коридора. През нощта в клиниката дежуреха малко хора, а фирмата за охрана нямаше особено желание да обхожда огромния периметър.

Тя тръгна подир заглъхващите стъпки в съседния коридор. Някъде пред нея се отвори врата, която тихо се захлопна. Тя безшумно се промъкна напред и напрегна слух. После изведнъж замръзна от друг звук, който се разнесе зад нея. Обърна се и светкавично се шмугна в съседния коридор.

Няколко секунди по-късно покрай нея се прокрадна Бари — санитарят със златните ланци на шията. Без да я забележи в мрака, той се насочи към стаята, чиято врата се захлопна преди малко. Мишел се обърна и хукна към стаята си.

На сутринта се върна във въпросната част на сградата. Две неща й направиха впечатление: аптеката в дъното на коридора и красивата, добре облечена жена, която изкараха на инвалидна количка от стаята й.

По-късно през деня се проведе редовният й сеанс с Хорейшо.

— Имаше ли кошмари снощи? — попита той.

— Не, всичко беше спокойно. Я ми кажи, знаеш ли нещо за жената с инвалидна количка в източното крило?

Хорейшо вдигна глава от записките си.

— Да, знам. Какво те интересува?

— Коя е тя?

— Не е от моите пациентки. Но и да беше, пак нямаше да ти кажа нищо за нея. Нали разбираш — лекарска тайна. Това е причината, поради която не говоря с никого и за теб. Е, ако някой ми предложи дебела пачка, може и да се навия… Спазвам етиката, но не съм глупак.

— Но вече си го направил — изтъкна Мишел. — Говорил си с Шон за моето състояние.

— След като ти подписа специална декларация в този смисъл — засече я Хорейшо.

— Добре, кажи ми само защо тази жена е в инвалидна количка. При нея не става въпрос за психическо заболяване, нали?

— Може и да става — поклати глава той. — Но вече ти казах, че тя не е моя пациентка. Защо питаш?

— От любопитство. Тук човек няма кой знае какви развлечения.

— Права си. Затова дай да се концентрираме върху подобряването на състоянието ти.

— Добре. Какво е менюто за днес?

— Слава богу, че в него не фигурира стек „Солсбъри“, но и спагетите им са доста противни. Вчера приключихме дискусиите по въпроса защо си тук. Какви са твоите заключения?

— Не са много, защото бях заета.

— Заета ли? — изненадано я погледна Хорейшо. — Нали току-що каза, че ти е било скучно?

— Добре де, тук съм, защото искам да се оправя.

— Наистина ли искаш, или го казваш просто ей така?

— Не знам. Кой отговор предпочиташ?

— Аз мога да си играя с всички отговори, Мишел. Но така само ще си губим времето.

— Това ли си казал на Шон? Че аз му губя времето и парите? Наясно съм, че той плаща за лечението.

— Какво значение има за теб?

— Виж, аз знам, че се опитва да ми помогне. Той е добър човек, но…

— Какво „но“?

— Мисля, че може да губи времето и парите си за подобри неща.

— Тоест да те захвърли на произвола на съдбата ли? Ти какво, мелодрами ли ми разиграваш? И това ли трябва да търпя като част от лечението ти? — Хорейшо се усмихна, за да смекчи остротата на забележката си.

Мишел насочи смутения си поглед в пода.

— Сигурна ли си, че добре познаваш Шон? — подхвърли след кратката пауза Хорейшо.

— Разбира се. Преживяхме заедно доста опасни мигове.

— Той казва, че няколко пъти си му спасила живота.

— Както и той моя — бързо добави Мишел.

— Ако ти наистина познаваш Шон толкова добре, колкото твърдиш, значи знаеш, че той никога няма да те изостави.

— В момента съм като камък на шията му и нищо повече.

— Той ли ти го каза?

— Не, разбира се. Никога не би споделил подобно нещо. Но аз не съм глупачка.

— Имали ли сте някога интимни контакти?

Въпросът бе толкова неочакван, че Мишел зяпна.

— Стандартно питане, Мишел, нищо повече — успокои я Хорейшо. — За да мога да ти помогна, трябва да знам каква е ролята на близките хора в живота ти. А сексуалните отношения играят изключително важна роля както в положителния, така и в отрицателния смисъл на думата.

— Никога не сме имали подобни отношения — отговори с равен глас Мишел.

— Ясно. А ти изпитвала ли си желание да правиш секс с него?