Читаем Нощно шоу полностью

Той се преви надве, обърна се и се свлече на колене. Хвана се между краката. Челото му се удари в тревата.

Линда го гледаше изумена и отвратена.

Загърна блузката си и побягна.

Дани доля малко мляко и върна тигана върху скарата. Разбърка картофеното пюре с дървена лъжица. Скарата беше нажежена и топлината опари корема й. Дани отстъпи назад и разтри корема си.

— Гладничък ли е? — попита Джак.

— Не, опари се.

Джак стана от шезлонга, изправи се до нея с чашата водка с тоник в ръка и надникна в тигана.

— Добре изглежда.

— Направо гъмжи от калории, но какво от това? Мисля, че сме го заслужили.

Няколко мехура изплуваха на повърхността. Дани разбърка пюрето и този път парата се накъдри около протегнатата й ръка.

— Мисля, че сме почти готови за пържолите.

— Аз съм повече от готов.

— Ще наглеждаш ли това? Просто го разбърквай от време на време.

Джак кимна и пое лъжицата със свободната си ръка.

— Да ти забъркам ли още едно питие? — попита тя.

— Да, благодаря.

Той надигна чашата. Кубчетата лед се търкулнаха и го чукнаха по носа. Джак ахна от изненада.

— Нападнаха ме — засмя се той и изтри с опакото на ръката си мокрите капчици от носа, брадата и мустаците си.

— Какво хладнокръвие — усмихна се Дани.

— Нали това ми е специалитетът.

Тя взе чашата му, вдигна и своята от подноса и отвори вратата на всекидневната. Мекият килим нежно помилва босите й стъпала. Нагорещената й кожа с наслада попи хладния въздух в къщата.

Дани плъзна празните чаши по плота и изтри влажните длани в корема си. На кожата й останаха тъмни следи. Отдавна не се бе чувствала толкова добре: лека и бодра, с искрящи очи от слънцето. Помогнаха и двете водки, и близостта й с Джак.

Тя се протегна и простена от удоволствие. Мускулите я боляха, изопнати до краен предел от плуването и дългото любене в ранния следобед. Все още усещаше Джак в себе си.

Оставя трайна следа, помисли си тя и се усмихна.

Заобиколи бара, за да напълни чашите. Взе формичка с ледени кубчета, когато телефонът иззвъня. Дани бързо извади няколко кубчета, сложи ги в чашите, изтри мокрите пръсти в корема си и се пресегна към края на плота. Вдигна слушалката.

— Ало?

— Здравей, Даниъл.

Гласът беше младежки, неприятен и звучеше познато.

Стомахът й се сви.

— Да?

— Сещаш ли се кой се обажда?

— Не — отвърна тя, питайки се кой ли от познатите й се прави на интересен. — Защо не ми подскажеш?

— Снощи — прошепна той. Последва пауза. Дишаше тежко. — Ресторанта. Мъртвешката каруца.

Сърцето й се преобърна, краката й се подкосиха. Тя се вкопчи в плота, за да не падне.

— Кой… кой сте вие?

— Властелинът на ужаса.

— Моля?

— Аз плаша хората. — Говореше бавно, сякаш се опиваше от зловещия си глас. — Карам ги да настръхват от страх. Да се подмокрят. Да пищят от ужас.

— Караш ги да ти затварят слушалката — каза Дани и затвори телефона.

Свлече се на земята и зарови лице между коленете си. Телефонът звънна отново. Тя потрепери и запуши уши.

— Спри! — прошепна Дани.

И изведнъж се видя сякаш отстрани — свита на топка и примираща от страх.

Такава, каквато би искал да я види Властелинът на ужаса.

Почувства се изиграна. Яростта пропъди страха. Изправи се и вдигна слушалката.

— Ало — изръмжа тя.

— Здравей, Даниъл.

— Какво искаш?

— Изплаших ли те?

— Да. Доволен ли си?

— О, да.

— Добре. А сега защо не изчезнеш от живота ми?

— Точно там е работата, Даниъл. Аз искам да вляза в живота ти. Хареса ли ти изненадата ми?

— Не ми харесва нищо, което е свързано с теб.

— Не говори така.

— Не обичам да ме нападат по време на вечеря, да ме следят, да ме шпионират…

— Много си красива гола.

— И ще си имаш неприятности, ако не ме оставиш на мира.

— Не бива да се сърдиш, Даниъл. Трябва да се чувстваш поласкана, че избрах тъкмо теб.

— Е, не съм.

— Имах богат избор. Но се спрях на теб.

— За какво говориш?

— Ще ти стана помощник.

Изведнъж всичко дойде по местата си.

— Снощи… всичко… е било нещо като приемен изпит?

— Да, да, да! Беше начин да се представя на кралицата на ужаса. Не бях ли блестящ?

— Страхотен — промърмори тя.

— Кога започвам.

— Какво?

— Работа при теб. Ще бъдем чудесен екип. Ще преобърнем света.

— Вече си имам асистент.

— Уволни го.

— Няма да стане.

— Но ти призна, че си се уплашила — повиши тон той.

— Не е там работата.

— Точно там е работата! Никой не може да плаши хората по-добре от мен. Аз съм Властелинът на ужаса. Ще се прочуеш само за това, че си ме открила.

— Съжалявам.

— Смяташ, че не съм достатъчно добър ли?

— Нямам нужда от асистент — каза тя.

— Не ти ли хареса главата ми?

— Не беше лоша.

— Беше страхотна!

— Слушай, трябва да затварям. Съжалявам, че не мога да ти помогна.

— Искам си главата.

— Добре. Кажи ми адреса си и ще ти я изпратя.

— Ще дойда да си я взема. Довечера.

— Не!

— Страх ли те е? — попита той и затвори.

Дани довърши приготвянето на питиетата и излезе в градината. Джак бъркаше пюрето и гледката я поуспокои. Той се обърна да си вземе чашата и се намръщи.

— Какво се е случило?

— Телефонът.

— Чух, че звъни.

Тя отпи от водката с тоник.

— Беше снощният ни приятел. Явно е маниак на тема филми на ужасите и иска да ми стане помощник.

— О, Боже! — промълви Джак.