Читаем Нощно шоу полностью

Двамата заедно тръгнаха покрай басейна към дълбокия му край, където върху трамплина стърчеше неголям предмет.

— Амбалажен плик ли е? — прошепна Джак.

— Да, но какво има в него?

— Чакай ме тук.

Дани се спря разтреперана. Притисна длани към настръхналите си гърди и стисна бедра. Имаше чувството, че мехурът й ще се пръсне.

Джак стигна до трамплина. Обърна се и обходи с очи тъмната градина. Чак след това се покатери и тръгна по трамплина над водата. Той леко вибрираше под стъпките му. Наведе се. Вдигна плика. Тежеше. Хартията се опъна и запука.

Държейки го настрана от тялото си, Джак разви горния край и надникна.

— Какво има вътре? — прошепна Дани.

— Не се вижда.

Джак бръкна с ръка.

— Недей!

Джак извика и ръката му изскочи от плика. За миг изгуби равновесие. Размаха ръка, отново стъпи здраво и бръкна повторно.

Когато ръката му се показа, стискаше в шепа кичур коса. Под него се поклащаше човешка глава. Лицето й, сякаш нарочно, бе обърнато към Дани. С ококорени очи, със зейнала уста и провиснал език.

Дани беше спряла да диша. Рязко изпусна въздуха от гърдите си и когато отново отвори уста, дробовете й се напълниха със свежия дъх на нощта.

— Ако ми кажеш, че е истинска, ще закрещя!

Линда се превъртя в леглото и погледна блестящия циферблат на будилника. Един и тридесет и шест. Стрелката за минутите се плъзна към следващата точка. Възнамеряваше да изчака до два часа, ала времето течеше ужасно бавно.

Обърна се по гръб и се вторачи в тавана. Сърцето биеше лудо в гърдите й. Изтри изпотените си длани в нощницата. Коремът тръпнеше под ръцете и сякаш цялото тяло пулсираше в такт с разтуптяното й сърце.

Подутият крак я болеше и тя отново се видя как изскача разридана на улицата, заслепена от сълзи и все пак вече близо до вкъщи. Изведнъж в очите й блясват фарове. Изскърцват спирачки. Усеща удара, невероятната болка. Като на забавен кадър вижда как излита върху капака на колата и в безкрайния миг, предшестващ сблъсъка й с предното стъкло, се пита дали ще умре и дали това би могло да бъде сметнато за убийство.

Според нея — да. Тя е убита от Тони, Арнолд, Джоуел и маниака от къщата на Фриман. И никой никога не ще го узнае.

Дано се превърна в дух, казва си тя, за да мога да им отмъстя.

И тогава се разбива в предното стъкло на колата.

Излезе от комата слаба и немощна, със силно главоболие и крак на екстензия. Родителите й се държаха така, сякаш наистина се бе завърнала от оня свят. Докато те хлипаха, лекарят я разпитваше. Дали си спомня името, адреса, датата на раждане? Докато отговаряше, родителите й гледаха уплашено. Спомня ли си нощта на катастрофата? Да, да, тя помнеше всичко. Но едно ново, потайно кътче на съзнанието й нашепваше да не казва.

— Прибирах се от библиотеката… и тогава… не знам.

Напълно нормална реакция след подобна травма, увери всички докторът. Няма за какво да се притесняват. Защитна реакция на мозъка.

Споменът за измамата й я развесели, прогони страха и тя се усмихна към тавана.

Още тогава знаеше каква ще е тайната й мисия.

Погледна будилника. Бяха минали само три минути.

Тя подложи ръце под главата и вплете пръсти в меките си коси. Сърцето й се сви.

Не се размеквай!

Тя бързо седна. Край на мисленето, край на чакането.

Спусна крака на пода и внимателно се изправи. Левият й крак бе слаб и все още я болеше, но знаеше, че ще издържи. Свалиха й гипса преди две седмици. Оттогава постоянно се упражняваше, за да заякнат отпуснатите мускули. Най-сетне, днес, реши, че е готова.

Приближи се до прозореца и съблече нощницата. Усети полъха на топлата нощ, аромата на лятото и потръпна от страх и наслада. Затаи дъх и се огледа. Само в една къща все още светеха прозорците. Нищо не нарушаваше спокойствието на градините, тротоарите и улицата. Целият квартал изглеждаше изоставен, сякаш някакво страшно бедствие бе пропъдило жителите му.

Линда се отдръпна от прозореца. Отвори близкото чекмедже, извади каубойска шапка и я нахлузи на главата си. Чак тогава си позволи да се погледне в огледалото. Усмихна се, зъбите й проблеснаха в тъмнината. Взе опаковка ластичен бинт и го стегна около гърдите си. Парчето едва стигна за една обиколка, но тя го опъна силно, до болка и закачи металните клипсове. След това извади от чекмеджето карирана риза. Ризата на брат й, която тази сутрин бе измъкнала от дъното на гардероба му. Облече я и се закопча. Нави ръкавите и се взря в огледалото. Стегнатите й гърди почти не се забелязваха под широката риза. Отдалеч всеки би я взел за момче.

Отиде до гардероба и извади джинси и маратонки. Вече напълно облечена, се върна до шкафчето. Бръкна в отвореното чекмедже, премести купчинка прилежно сгънати бикини и измъкна пистолета на баща си — „Смит и Уесън“, 38-ми калибър. Глътна корема и мушна дулото в колана на джинсите си. Оръжието беше голямо и студено. Дулото му се впиваше в слабините й. Тръгвайки към вратата, тя понечи да го извади оттам. Ала усещането бе приятно и вълнуващо.

Отвори безшумно вратата. Надникна и огледа коридора. Беше пуст и тъмен, под нито една от вратите не се процеждаше светлина.