Читаем Ной — Нож полностью

Ной — Нож

Как не ви омръзна, хора хлевоусти,да раздирате по митинги гърлаи с набъбналив пророчеството устнида ни тласкате из ледена мъгла?Вчерашни оръженосци на велможи —сукали заразата на лоша страст —кой ли духживотецът ви разтревожи,та се втурнахте,послушнициза власт?И в потопа на пришествието мътнодето всеки между вас е станал Нойв облачна просъница се губи смътномойто изворче сред общия порой.Беше синьо и не мога да го видяи сред свлачищата може да умрекато вечната магия Атлантидарухнала в глъбта на тежкото море.И за кой ли път отново пак ме мъчитрясъкът на мегафонните гърлаи тънее слънцето, че нощи вълчипак се лутат из човешките поля.Окъсняват вече дългите ми крачкии душата зъзне в ледения пленкато малката кибритопродавачкав коледната приказка на Андерсен.

Площад „Александър Невски“

Спретнати и стегнати, ту весели, ту строги —бяс ли ви зачена в социалния ни мраки ви тласна над тълпите, лидери убоги —кипнали от политическата пяна пак?И се гъне Храмът с тежки царствени колони.И притворно овенчани с трънени венцихвърляте се в тътена на алчни микрофоникато впрегнати в наркозата си рокпевци.Вие ли, нищожества, издигнати пред Храмас две-три стъпки по-високо, с яростни гърласеете от зърнотона своята измамас трескави ръцеот каменните стъпала?Впрегнати в амбиции на утрешни пророциза народа месите от своя клисав хляби ни дъвчете отдавна втръснали уроцис гръмотевици за глухи с мълнии за сляп…В яловата врява на словесни патрондаши —вие, храненици, в блатото на сит обоз —днес до дънос пълните сивластнически чашивдигате за Свободата щедрия си тост.В синьо и червено, стъпили на обща низост,трогвате ни с индулгенциите за прогреси тълпата смаяна от изненадващата близостръкопляска ви пред „Александър Невски“ днес.Тъй се блъскат в стадото повлечени овцетеи се вдига прах над пасбището с облак гъсти от Храма стиснал в зъби гъбата с оцетаоня Божи Син ще скърши дървения кръст.Тръгвате си и след дългите автомобилискъсани плакати тръскат рошава брада.Боже мой! Благодаря ти, че ми вдъхна силисам да бъда собственик на свойта Свобода.

Орис

Боже, бяхме богомоли, богомилии какво ли чудо стана, та сегавпрегнахме си, Боже, българските жилис обичайните услуги на слуга?Дух ли ни обърка, че с душици голикато призраци насам-натам вървими в разрастващите се неволитърсим път из историческия дим?Без дори да имаме насън представасякаш ни залута някой злостен бясв бяла мълния на пламъчна забрава,в люта гръмотевица от вълчи мраз.Цар ли ни поведе като благ Спасителкъм оазиса в пустинята Синайи ни обещава да се гушим ситив неговия приказен наследствен рай?Свива властното юмруче, поучаваи гърми в ушите ми стоуста глъчи на шествия сред глухата гълчавасее от небето жълтата си злъч.Къса от живота ни с небрежни пръстии мирише цялото небе на леши си няма Божи гроб да се прекръстимпокрай веждите потънали във скреж.И наслушани на вождове, войводилегнали под паметници и в бразди —гледаме, че в синята мъгла на сводаоня Цар самонадеяно седи.И замаяни в безплодната си трескадар му носим българския си чеиз.И забравили за Ботев и за Левскивече търсим костите на цар Борис.

Площад „Света Неделя“

Бяла Коледа е, Боже, и от кестените капятжълтите стотинки в шепите на тротоара сляпи зиморничаво — сгърчено в поледицата хлапестиска в дланите си нафора от просешкия хляб.Кой хорото ни полюшна покрай общите трапезии засяда суха буца в смръзнатите ни гърла,че достойнството ни като снежна приказка залезесмазано от недоимъка на орисията ни зла.Грях ли ни събира с маски на застинали гримасида се блъскаме помръкнали под облачния своди „Света Неделя“ с прошка благославя сиромасиподир сития от блясъка на петолъчките живот.Хайде, обедът ще свърши, но ще има ли вечеря?Трупайте се! Благодетел хляба месил е нощеси безплатните плебейски обеди не са от вчера —грешни имат ли имота, праведници нямат чест.Оня кърши мазните си лакти с чорбаджийска благости ни хваща пак за гърлото от колективен глади не ми е, Боже, мило и не ми е, Боже, драго —вчера хранеше ни с речи, днес ни сбира за обяд.И в гъмжилото о, Боже, нашенския зъл пройдохавесело ни хвърля залъка на втръснали лъжи.В ганьовската харта на демократичната епохакатинара за тъмница с ключ за свобода държи.И се втурнахме подир търкулната насън погача.И край коледните преспи домораслия пророкгледа ни презрително изпод премрежени клепачии след казачока пуска див американски рок.В лявата ръка е хляба, с дясната размахва ножа.Хайде, влизайте в кошарата на душния си дух,че е свикнал с топлите вълма на агнешките кожида си прави за доброто самочувствие кожух.Тъй навярно времето на трици ще ни смелис двата тежки камъка в червено-синия си глад.И стоим с покорна врява на площад „Света Неделя“девет милиона просеци… И принцът пак е Брат.

Съд

С припева на кукувици еднозвучновие сеете безплодния си духи от ваште проповеди ми е скучнои за речите ви нямам даже слух.Хвърляте по шумни сборища идейкипокрай пърхота на своите косисякаш сте общодържавните линейки,със които цял народ ще се спаси.В пашалъка на словесни броеницикак вървите с благи маски на светции над нашите замръзнали душицирасне раят на великденски дворци.Както да говорите и да мълчите —слязат ли петлите с третия си хорпак по сребърните блясъци в очитеще ви свари утрешния ви позор.Веят митингите боклучива пляваи в небето грее Господния смях,че материално времето втвърдявадаже праведник в мига на своя грях.

Епилог

Ей го идва овчарят и цялата вечерсвири с медно кавалче над общия вой.Кой ли в синьо-червено така ни облече —да се хвърляме в общия сух водопой,да си нямаме нищо — презрени и босиот възторзи да блеем на този площади с кривака месия с глава къдрокосада ни води по кръгове в нашия ад.И да кретаме бавно и тъпо след него,и да поискаме болната постна трева,и примрели от знойната сгърчена жегав кротък унес да дъвкаме пусти слова.И над нашите мършави сенки тоягада се гъне от тежките удари днеси на нощите в снежната мартенска влагада ни пази от вълчите призраци пес;да се гушим из душните сънни кошарии да ближем от сивата каменна соли в просъници в гъстите млечни кошмарионя черен месия — огрян с ореолбавно пухкави длани доволно да търкаи да точи на камъка в лунен покойнай-добрия спасител на стадната мъка.Ной-Нож, Нож-Ной ли се казваше Ной?

Перейти на страницу:

Похожие книги