Читаем Никол полностью

Надявам се, че Джени вече ти е обяснила всичко. Надявам се също така, че не си ми много ядосана заради моите „варварски“ методи да те доведа при себе си. Зная колко предана и съзнаваща дълга си дъщеря си ти, известно ми е колко се безпокоиш за здравето на баща си. Бях готов да чакам, докато той е прикован от болестта си на легло, но сега вече не мога да чакам повече. Намерих пощенско корабче за пътуването ти до Америка, защото тези кораби са по-бързи от останалите. На Джени и Еймъс е наредено да осигурят всякакви храни, необходими за пътуването, а така също платове и всичко необходимо за твоя нов гардероб, тъй като при тези обстоятелства на тръгване ти ще си без всякакви дрехи.

Джени е отлична шивачка, ще видиш.

Макар и да зная, че вече пътуваш към мене, все се страхуваш да не се случи нещо. Затова наредих на капитана да ни венчае по моряшкия закон, отдалече. Така че дори баща ти да те намери преди да си пристигнала при мене, ти вече ще си моя съпруга. Зная, че ще ме наречеш насилник и тиранин, но моля те, трябва да ми простиш! Помни, че правя това, само защото те обичам и съм страшно самотен без тебе.

Когато се видим отново, ти вече ще си моя съпруга. Броя часовете.

С цялата си любов,

Никол задържа писмото няколко секунди в ръцете си. Имаше чувството, че е надникнала непозволено в нещо интимно, в един чужд живот. Тя се усмихна. Виж ти! Всички говорят, че американците нямали никакво чувство за романтика, а този мъж бе организирал пяно сложно отвличане, за да вземе жената, която обича…

Тя погледна към Джени:

— Той трябва да е много мил човек, човек, обхванат от едно голямо чувство. Завиждам на Бианка… Кой е Еймъс?

— Ох, Еймъс! Клей го изпрати с мене като ваш телохранител, но по пътя за Англия се разболя… — Джени сви очи, не искаше да си спомни дори за онова ужасно пътуване, при което умряха пет души.

Еймъс не можа да оцелее.

— Съжалявам — каза Никол и стана от койката. — Отивам при капитана, да изясним случая. — Тя зърна образа си в огледалото над раклата и ахна. Косата й беше разчорлена, ситните къдрици се бяха разсипали по лицето й. — Дали ще се намери някакъв гребен?

— Седнете, аз ще ви среша.

Никол се подчини с благодарност.

— Той винаги ли е толкова… необуздан?

— Кой? О, имате предвид Клей? — Джени се засмя мило. — Не зная дали е необуздан или по-скоро арогантен. Казвах му, още като започна да замисля този план, че нещо може да се обърка, но той само ми се изсмя. И ей ни сега двете насред океана, наникъде. Ама като застане пред вас, този път аз ще му се изсмея.

Тя обърна главата на Никол към светлината и повдигна малко брадичката й.

— Всъщност надали ще се намери мъж, който да ви изпусне… — Джени разглеждаше Никол най-безцеремонно, като че я вижда за първи път. „С тия огромни очи… — разсъждаваше тя — и устата е хубава, не много голяма, сочни, тъмночервени устни… Горната устна е малко по-голяма от долната, истинска прелест! Такова едно интересно личице…“

Никол поруменя и извърна очи.

— Само че аз въобще няма да заставам срещу господин Армстронг. Трябва да се върна бързо в Англия. Имам братовчедка, която ми предложи да станем съдружнички в ателието. Спестих малко пари, ще имам колкото да открием заедно магазин.

— Надявам се, че ще се съгласят да те върнем. Но тези мъжища на борда хич не ми харесват. Казах на Клей, че не са стока, но слуша ли! Той е най-своенравният човек, който бог някога е създал.

Никол погледна отново към писмото, все още оставено на леглото.

— Когато един мъж е влюбен, могат да му се простят някои неща.