Читаем Нифрон се въздига полностью

Изцедена, тя апатично струпа купчина листа, които да й послужат за матрак. Отпускайки се отгоре им, чу как пропукват под тежестта й.

— Почакайте — рече Ейдриън, носейки вързоп. Оказа се импрегнирано платнище. — Трябва да направя повече от тези. Смолата не позволява на водата да се просмуква.

Той й подаде и одеяло.

— Впрочем зад онези дървета има удобна просека, ако ви се наложи.

От какъв зор ми е изтря…

— О — рече тя и съумя да кимне. Със сигурност скоро щяха да се озоват в някой град. Можеше да почака дотогава.

— Лека нощ, Ваше Височество.

Тя не отговори. Ейдриън се отдалечи на няколко крачки и си спретна ложе от борови клонки. Тъй като нямаха палатка, не й оставаше нищо друго, освен да спи с роклята, което я оставяше пленница в задушаващия корсет. Принцесата разпъна платнището, свали обувки и легна, загръщайки се плътно в одеялото. Макар и изтормозена, упорито отказваше да го покаже. В крайна сметка за жените от простолюдието това бе ежедневие. Значи и тя можеше да се справи. Това беше благородна мисъл, ала предлагаше малка утеха.

Още щом затвори очи, чу лекото жужене. Мракът я лишаваше от зрение, ала звукът не можеше да бъде сбъркан: комари. Един я целуна по бузата и тя го размаза, сетне се зави презглава. Ала така оголи стъпалата си. Свивайки се, тя подири закрила под вълнения щит. Стегнатият корсет правеше дишането истинско предизвикателство, а на всичкото отгоре мъчително поетият въздух бе напоен с конския аромат на одеялото. Ариста не можа да се противопостави на обзелото я чувство за безсилие; от стиснатите й очи потекоха сълзи.

Какво ли ме беше прихванало? Не мога да го направя. Велики Марибор, каква съм глупачка. Все си мисля, че мога всичко. Мислех си, че умея да яздя — пълна заблуда. Мислех се за смела — а само ме вижте. Мислех си, че съм по-добра от останалите — а съм идиотка!

Какво разочарование бе тя за близките си. Трябваше да послуша баща си и да помисли за доброто на кралството, встъпвайки в брак с могъщ принц. Сега, след като бе заклеймена като вещица, никой не я искаше. Олрик бе рискувал и я бе назначил за посланик. Провалът й бе обрекъл кралството. И сега това пътуване — това омерзително пътуване — беше поредната колосална грешка.

Утре тръгвам към дома. Ще помоля Ройс да ме отведе обратно в Медфорд и ще подам оставка. Ще остана да гния в кулата си, дордето империята не ме отведе на бесилото.

Сълзите продължаваха да се стичат по бузите на притиснатата под огромната тежест на одеялото принцеса. Накрая сънят милостиво отне съзнанието й.

Събудиха я птичите песни.

Ариста отвори очи и видя слънцето да наднича из зеления листен балдахин. Върху златистите лъчи танцуваха пеперуди. Светлините се пречупваха в повърхността на езерото тъй спокойно и ведро, сякаш небето бе полегнало върху земята. Нежна мъгла се плъзгаше върху кристалните води. Заобиколено от засиялите дървета, папур и цветя, езерцето бе съвършено — най-красивото нявга съзирано от нея нещо.

Това пък откъде се взе?

Ройс и Ейдриън все още спяха под намачканите одеяла, оставяйки я насаме с приказната визия. Принцесата стана тихо, страхувайки се да не наруши крехката красота. Босонога отиде до водата, опивайки се от топлината на слънцето, усърдно нагърбило се да прогони нощния мраз. Ариста се протегна, усещайки неочаквана гордост от болките на напрегнатите мускули. Приклекна и загреба вода, с която отми останките от снощните сълзи. Насред езерцето подскочи риба. Съзря я само за кратко, размахала сребриста опашка, сетне цопна обратно. Последва я друга. Възхитената девойка започна да се взира с нетърпение, наблюдавайки прелитанията им с възхитата на дете, погълнато от куклено представление.

Мъглата се вдигна. Ариста отиде да разгледа просеката, за която снощи Ейдриън й бе казал. Върна се в лагера, изяде предназначената за нея закуска, състояща се от студено свинско, сетне започна да си реши косата. После сгъна одеялото, нави платнището, прибра храната и напълни с прясна вода меховете. Оседла кобилата си, решавайки да я нарече Мистика. Едва след като Ройс ги беше отвел от полянката осъзна, че никой не бе продумал цяла сутрин.

Почти незабавно се озоваха на пътя. Това обясняваше снощната липса на огън, както и необичайния начин, по който Ройс и Ейдриън бяха облечени — в жакети и опънати панталони. Мечовете на последния също липсваха, очевидно скътани нейде из багажа. Пътувайки сред милващите я слънчеви лъчи и жизнерадостната птича песен, Ариста не можеше да разбере какво я бе тормозело миналата нощ. Все още имаше мускулна треска, ала болката носеше удовлетворение.