Читаем Нещо лично полностью

КВВБ „Хонингтън“ се оказа огромна. Очертанията й се губеха в мрака. Жената премина през портала и се насочи директно към пистата. Точно като тюлена в база „Макорд“, чиито услуги бяхме ползвали сякаш преди цяла вечност. Тя описа същия добре преценен полукръг и спря пред стълбичката на самолета. Слязохме, затръшнахме вратите и тъмнозеленият воксхол изчезна.

Самолетът много приличаше на гълфстрийма, който ни беше отпуснал О’Дей — къс, нахъсан, нетърпелив. С тази разлика, че беше боядисан в тъмносиньо, много лъскав и със светлосин корем под златистата линия на фюзелажа. Надписът над илюминаторите му гласеше Кралски военновъздушни сили. Мъжът, който се появи в овалната рамка на вратата, носеше униформа на КВВС.

— Сър, госпожо, заповядайте на борда — покани ни той.

Вътре нямаше нито кремава кожа, нито орехова ламперия. Тук кожата се оказа черна, а ламперията беше изработена от въглеродни влакна. Спортен стил. Строг, но впечатляващ. Напълно различен аромат. Като в бентли може би. Като в бентлито на Джоуи. Мъжът с униформата ни съобщи, че последният му пътник е бил член на кралското семейство. Херцогинята на Кеймбридж или нещо подобно. Което отново ме накара да се замисля за МИ6 и МИ5, или за това, което е някъде между тях. Двамата с Найс се настанихме от двете страни на пътеката, но с лице един към друг. Мъжът с униформата изчезна и минута по-късно вече бяхме във въздуха и бързо набирахме височина в посока запад, към Америка.

Поднесоха ни храна, след което униформеният стюард се оттегли дискретно в своята кабинка. Щом останахме сами, погледнах към Найс, която можех да докосна през пътеката, и казах:

— Благодаря ти.

— За нищо.

— Добре ли си?

— Питаш за Чарли Уайт? И да, и не.

— Наблегни на положителния отговор.

— Това и правя, повярвай ми — отвърна тя. — Колко гадно говореше за онова момиче! Чух го отдолу. Изпитвали са удоволствие да я изтезават.

— Плюс оръжията, наркотиците и заемите срещу безбожна лихва.

— Но ние не бива да играем едновременно ролята на съдии, заседатели и екзекутори.

— Защо не?

— Защото се предполага, че сме цивилизовани хора.

— Такива сме — отвърнах. — Даже много цивилизовани. Летим със самолета на херцогинята, а те не са управлявали света с кадифени ръкавици. Нито пък ние, когато ни е дошъл редът.

Тя не отговори.

— На всичкото отгоре ти доказа едно много важно нещо — добавих аз. — Че можеш да работиш в оперативна среда.

— Искаш да кажеш без хапчета, нали? Няма ли пак да ми предложиш да напусна?

— Няма. Ще ти кажа само едно голямо „благодаря“, защото ми спаси живота. Вземай всичките хапчета, за които се сетиш. Но бъди наясно защо го правиш. Проста логическа верига. Ти си неспокойна заради професионалните си умения и заради майка си. Но само една от тези причини е легитимна: вземаш хапчета, защото майка ти е болна. Това е добре. Вземай ги, докато имаш нужда от тях. Но не се съмнявай в уменията си. Те са нещо отделно. Ти си добра в работата си. Националната сигурност е в добри ръце. Което не може да се каже за майката.

— Няма да постъпя в армията — каза тя. — Ще си остана там, където съм.

— Правилно. Нещата вече са различни. Ти си наясно с всичко, което се случи. И вече направи крачка напред. По-трудно е да бъдеш предадена.

Продължавахме да летим, следвайки часовника, но в обратна посока. В два през нощта кацнахме на пистата на Поуп Фийлд. Описахме широк кръг и спряхме пред малката административна сграда с табела 47-а логистична дивизия, командир „Тактическа подкрепа“. Двигателите заглъхнаха. Мъжът с униформата отвори вратата на кабината и спусна стълбата.

— Сър, госпожо, надявам се, че вече познавате червената врата.

— Благодаря — кимнах аз и извадих дебелата пачка английски банкноти. Плячката от Ромфорд и Ийлинг.

Подадох я на униформения и добавих: — Направете си един купон в офицерската столова. Поканете и херцогинята.

След това се обърнах, спуснах се по стълбичката и последвах Найс към червената врата.

Тя се отвори още докато бяхме на два метра от нея. На прага се изправи Джоун Скаранджело с куфарче в ръка. Беше останала да ни изчака, макар че никога нямаше да го признае. Опитваше се да прилича на човек, който си тръгва след дълъг работен ден.

— Вземам си думите обратно — рече тя, докато спираше пред мен.

— Какви думи?

— Справихте се много добре. Получихме специална благодарност от правителството на Великобритания.

— За какво?

— За приноса ви, благодарение на който техните оперативни работници са постигнали много голям успех.

— Бенет?

— В официалния му доклад е подчертано, че не би се справил без теб.

— Колко дълго продължи нашият полет?

— Шест часа и петдесет минути.

— И за това време е успял да напише официален доклад?

— Той е британец.

— С какво по-точно не би се справил без мен?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Високосный убийца
Високосный убийца

ПРОДОЛЖЕНИЕ БЕСТСЕЛЛЕРА «ШИФР».БЕСТСЕЛЛЕР WALL STREET JOURNAL.Он — мастер создания иллюзий.Но смерть у него всегда настоящая…Нина Геррера — та, кому удалось сбежать от загадочного серийного убийцы по прозвищу Шифр, а затем ликвидировать его. Теперь она входит в группу профайлеров ФБР.…Мать, отец и новорожденная дочь — все мертвы. Восьмидневная малышка задушена, мужчина убит выстрелом в сердце, женщина легла в ванну и выстрелила себе в висок. Все выглядит как двойное убийство и суицид. Но это не так. Это — почерк нового серийного убийцы. Впрочем, нового ли?Нина Геррера и ее коллеги из Отдела поведенческого анализа быстро выясняют, что он вышел на охоту… 28 лет назад. Убивает по всей стране, и каждое место преступления напоминает страшную легенду о Ла Йороне — призраке плачущей женщины. Легенду, так пугавшую Нину в детстве, когда она была беззащитным ребенком. Инсценировки настолько хороши, что до сих пор никто не догадался свести эти дела воедино. И самое странное — убийства совершаются каждый високосный год, 29 февраля…Автор окончила академию ФБР и посвятила 22 года своей жизни поимке преступников, в том числе серийных убийц. Она хорошо знает то, о чем пишет, поэтому ее роман — фактически инсайдерская история, ставшая популярной во всем мире.«Ужасающие преступления, динамичное расследование, яркие моменты озарений, невероятное напряжение». — Kirkus Rivews«Мальдонадо создала незабываемую героиню с уникальной способностью проникнуть в голову хищника. Вот каким должен быть триллер». — Хилари Дэвидсон«Великолепная и сложная героиня, чьи качества подчеркивает бескомпромиссный сюжет. Жаркая, умная, захватывающая вещь». — Стив Берри

Изабелла Мальдонадо

Триллер