Читаем Не се връщай полностью

— Значи нещата се развиват добре.

— Да, така е.

— И тъй, кога?

— По-късно днес или утре сутринта.

— Имате ли нещо за писане?

— Да. И лист.

— Искам да проверите имената Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи в „Човешки ресурси“.

— Кои са те?

— Не знам. Ето защо ви моля да извършите тази проверка.

— Това свързано ли е с вашия случай?

— Свързано е с желанието ми да не бъда тотално прецакан.

— Чух нещо, което трябва да знаете.

— Какво е то?

— Подолски е открил дрехите ви на сметището и ги е подложил на анализ.

— И?

— Кръвната група не съвпада.

— Значи трябва да затая дъх, очаквайки извинение от майор Съливан?

— Може и да го получите. Тя се трогна от бележката ви.

— Да смятам ли, че градската полиция ще ме остави на мира?

— Не. Избягали сте след напълно законни полицейски действия.

— Това вече е незаконно, така ли?

— Ще направя всичко възможно по въпроса с Лозано и Балдачи.

— Благодаря.

Рейнджровърът се върна на магистралата и продължи на север. Просто едно от десетте хиляди превозни средства, които проблясваха под слънцето.

— Разговарях лично с този Ал — обяви по телефона Ромео. — Под измислен претекст. Оказа се, че са наели двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят.

— Браво на теб — отвърна Жулиета.

— Не е най-бързата кола на света. Не че и най-бързата щеше да им свърши работа. Качих нашите хора на хеликоптер от Ориндж Каунти до Бърбанк. Ще бъдат на позиция най-малко час предварително.

— Кой плаща? — попита Жулиета.

— Бъди спокоен, не е армията.

— А блокира ли кредитната карта на Балдачи? И на Лозано?

— Не мога — отвърна Ромео. — Това са личните им карти, трябва сами да ги блокират, като напуснат болницата. Дотогава ще плащаме ние, както обикновено.

— Тая работа ни струва цяло състояние.

— Бълха ни ухапала, приятелю.

— Не е чак толкова малко.

— Но пък малко остана. После всичко ще е постарому.

Ричър продължи да маневрира сред дъвчещи и пиещи, сред бръснещи се и гримиращи се, сред сърфисти и изпращачи на есемеси, сред кресльовци и ревли, докато стигна до Източен Лос Анджелис, където се качи на магистрала „Санта Ана“, а от нея премина на 101-ва улица в квартала „Еко Парк“. Последва дългото и бавно катерене на северозапад — сред хълмове и места с незабравими имена и блясък — булевард „Санта Моника“, булевард „Сънсет“ и амфитеатър „Холивуд Боул“. И тогава иззвъня телефонът му.

— Шофирам с една ръка по Сто и едно — обяви в мембраната той. — Прочутият надпис е точно отдясно. Карам и говоря по телефона! Това е моето място!

— Имаш ли лист и нещо за писане? — попита Едмъндс, зарязала официалностите със забележителна лекота.

— Нямам.

— Тогава слушай внимателно. Питър Пол Лозано и Роналд Дейвид Балдачи са активни военнослужещи, командировани дългосрочно към един логистичен батальон със седалище Форт Браг, Северна Каролина. Прикрепени са към рота за внасяне и изнасяне на чувствителни материали във и от Афганистан — процес, който в момента е сведен единствено до изнасяне поради изтеглянето. Физическата им подготовка е оценена като много добра. Това е всичко, което научих, поне засега.

Ричър прекъсна връзката и предаде чутото на Търнър.

— Ето я същността на проблема — кимна тя. — Материали, които отдавна би трябвало да са у дома, изобщо не са стигнали при нас.

Ричър не каза нищо.

— Не си ли съгласен? — изгледа го тя.

— Просто се опитвам да си го представя — отвърна той. — Всички тези „чувствителни материали“, които излизат от бункери, от пещери или Бог знае откъде, за да бъдат изпратени във Форт Браг. Част от тях обаче се озовават в раздрънкани пикапи с фалшиви номера, които моментално потеглят към планините. Може би преди това са били пълни с пари, защото става въпрос за плащане в момента на доставката. И ти ли мислиш така?

— Горе-долу.

— Работата е ясна. Аквариум, пълен със стрес и несигурност. И риск от предателство. Там те са разбрали на кого могат да разчитат. Защото всичко е срещу тях, включително и пътищата. Но колко чувствителни са тези „материали“? Дали са подходящи за каросериите на стари и раздрънкани пикапи с фалшиви номера?

— Накъде биеш?

— Целият екшън е в Афганистан, но нашите момчета дремят във Форт Браг.

— Може би току-що са се прибрали от Афганистан.

— Не мисля — поклати глава Ричър. — Разбрах го в момента, в който зърнах първите двама. Отдалече личеше, че напоследък не са били в Близкия изток. Нямаха загар, липсваха бръчките около очите, а в самите им очи нямаше нито стрес, нито напрежение. Те са си домошари, но едновременно с това и титуляри в А-отбора. Защо оставяш титулярите си в Северна Каролина, когато мачът се играе в Афганистан?

— Обикновено те разполагат с титуляри за всички мачове — отбеляза Търнър.

— Но тук става въпрос само за един мач. Стоката напуска пещерите и се прехвърля директно в раздрънканите пикапи с фалшивите номера. И изобщо не потегля към Форт Браг или Северна Каролина.

— Възможно е и да бъркам. Може би я продават в Америка, а не в Афганистан. При този вариант със сигурност ще се нуждаят от титулярни играчи и във Форт Браг, където става разпределението.