Читаем Не се връщай полностью

— Добре, а сега внимавайте. За по-доброто изграждане на моята защита се нуждая от копия на всякакви документи, свързани с афганистански гражданин, който ни е известен само като АМ три-четири-три-пет.

— Те вероятно са засекретени.

— Аз имам право на справедлив процес и съдът се отнася сериозно към подобни тъпи формулировки.

— Добре, ясно. Въпреки това бих казала, че искате твърде много.

— Няма как да е другояче, щом използват глупости като онези клетвени показания.

— Аз ви представлявам по дело за бащинство, Ричър. Нямам нищо общо с другото, свързано с Хуан Родригес. С него се занимава майор Съливан. Но да се изискват копия на секретни документи от Афганистан е много трудна работа дори когато става въпрос за наказателно дело. А при дело за бащинство това е абсолютно изключено. Всъщност защо ги искате?

— От вас научих, че Военният кодекс все още третира неузаконените връзки като престъпление. Какво наказание се предвижда за него?

— Доста сурово.

— Значи не става въпрос единствено за бащинството. Това е и криминален случай.

— Силно казано.

— Не може да е и едното, и другото, госпожо адвокат. Нали третират неузаконените връзки като престъпление? Това или означава нещо, или не.

— Трябва да поговорим, Ричър.

— Искате да кажете, че ще е най-добре да се появя лично?

— Може би да.

— Може би. Но аз вече избрах план Б. По тази причина се нуждая от информацията, за която ви споменах.

— Но каква е връзката? Когато сте били в Корея, конфликтът в Афганистан дори не е съществувал. Също и когато сте се срещали с Родригес.

Ричър не отговори.

— О! — каза внезапно Едмъндс.

— Правилно — откликна Ричър. — Включвате доста бързо за адвокат. Не става въпрос за мен, а за майор Търнър. А може би за майор Търнър и за мен, тъй като това, което се случва, е предизвикателство срещу двама командири на специална част. Което означава, че ще има победители и победени, а логиката сочи, че вие трябва да сте на страната на победителите. Най-вече защото правилната позиция ще ви донесе огромни бонуси в мъжка институция, каквато е армията.

— Вие ли ще сте победителите?

— Бъдете сигурна. Ще ги наврем в кучи гъз. Длъжни сме да го направим, капитане. Те убиха две наши момчета в Афганистан и нанесоха жесток побой на един от вашите колеги.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Едмъндс.

Все още облечена в халата, Търнър не показваше никакви признаци, че желае да се върне в леглото.

— Какво има в плика? — попита я Ричър.

— Другото нещо, за което помолих сержант Лийч.

— Това е ясно. Но какво е то?

— От тук заминаваме за Лос Анджелис.

— Така ли?

Тя кимна.

— Трябва да се погрижиш за ситуацията около Саманта.

— Ще стигна и до нея.

— В най-лошия случай ще се провалим, в резултат на което ще ни заключат и ще хвърлят ключа в морето. Но аз няма да го позволя, преди да се срещнеш с дъщеря си. Защото ще мислиш само за това до края на живота си. По тази причина смятам, че трябва да оставим на заден план моите проблеми и да се заемем с твоите.

— Кога изготви този план?

— Преди известно време. Бях длъжна. В момента си зачислен в моята част и това ме прави твой командир. Тоест тръгваме за Лос Анджелис.

— Какво има в плика?

Вместо отговор Търнър изтръска съдържанието му върху завивките.

Две кредитни карти.

И две шофьорски книжки.

Тя побутна към Ричър неговите. Книжката беше издадена от щата Ню Йорк, а картата беше „Виза“. Данните бяха на някой си Майкъл Денис Кихоу, четирийсет и пет годишен, с постоянен адрес в Куинс. Със сини очи, висок метър и деветдесет и три, донор на органи. От снимката го гледаше квадратно лице с дебел врат. Картата беше на същото име: Майкъл Д. Кихоу.

— Истински ли са? — попита Ричър.

— Моите са истински.

— А моите не са, така ли?

— Те са полуистински. Част от комплектите, които използваме за хора под прикритие.

Ричър кимна. Сто и десета част постоянно имаше хора под прикритие, които се нуждаеха от документи. Доставяше ги правителството и те бяха напълно автентични с изключение на това, че не бяха издадени на действителен човек.

— Твоите откъде са? — попита той.

— От приятелка на Лийч, която много приличала на мен.

— А как се казваш?

Вместо отговор Търнър подхвърли шофьорската книжка в скута му. Със сръчността на уличен фокусник, който демонстрира трикове с карти. Илиной, Маргарет Вега, метър и шейсет и пет, кафяви очи, на трийсет и една години. Без да е донор на органи. Снимката беше на латиноамериканка със светла кожа. На пръв поглед действително приличаше на Търнър, но не чак толкова много.

Ричър й подхвърли обратно документа.

— А госпожица Вега е готова да се раздели с истинската си самоличност и кредитната си карта просто ей така?

— Трябва да ги върнем — поясни Търнър. — И да възстановим всички плащания, които сме извършили с картите. Бях принудена да й обещая това, но парите на Били Боб ще се погрижат.

— Не е там работата. В момента госпожица Вега е в доста рискована ситуация.

— Лийч умее да бъде настоятелна.

— Само защото смята, че го заслужаваш.