— Ще стигнеш до заключението, че някой е проследил Муркрофт след закуската му и го е подмамил или принудил да се качи в колата му. Вече ще си преценил, че няма друг начин. Този някой не е бил сержант или волнонаемен, защото Муркрофт е закусвал в Офицерския клуб, а това означава, че трябва да търсиш офицер.

— Случайно да му знаеш името?

— Морган. Той е организирал побоя на Муркрофт. Той го е доставил. Провери му кошницата с прането. Съмнявам се, че е участвал лично, но със сигурност е наблюдавал отблизо.

— В отпуск ли е бил по това време?

— Твърди, че е бил в Пентагона. Времето, през което е отсъствал, е надлежно документирано. Точно в най-напечения момент. А Пентагонът поддържа архивите си в безупречно състояние. Работата е трудна, но ако успееш да докажеш, че този човек не е бил там по време на покушението, ще бъдеш стократно възнаграден.

— Достоверно ли е всичко това?

— Морган е част от малка, но шарена група хора, в която членуват четирима волнонаемни от една логистична рота във Форт Браг, но която се ръководи от двама висши офицери на високи постове.

— Ще имаш големи неприятности, ако нещо си се объркал.

— Знам.

— Значи двама, така ли?

— Единият е в системата на вътрешната сигурност, но другият не е.

— Тежко’ ти, ако си се объркал.

— А ти мислиш ли, че съм се объркал?

Еспин не отговори.

— Винаги е петдесет на петдесет, Пит — въздъхна Ричър. — Все едно че хвърляш ези-тура. Или съм прав, или греша. Ти или ни прибираш, или не. Висшите офицери или са това, за което се представят, или не са. Винаги е петдесет на петдесет. Едно от двете излиза вярно.

— А ти си безпристрастен съдник, така ли?

— Не съм безпристрастен. Готов съм да им издера очите, докато спят. Но това, че съм им бесен, изобщо не означава, че не са го направили.

— Имена?

— Засега само едно: Крю Скъли.

— Що за име е това?

— Вероятно синя кръв от Нова Англия.

— Бас държа, че е завършил Уест Пойнт.

— Аз също съм завършил Уест Пойнт, но не нося глупаво име.

— Бас държа, че е богат.

— Затворите са пълни с богати хора.

— Кой е другият?

— Все още не знаем.

— Може би най-добрият приятел на Крю Скъли от началното училище. Тези хора много държат на младежките си връзки.

— Може би — сви рамене Ричър.

— Аз хващам Морган, а майор Търнър има грижата за тези двамата?

— Ще предизвикате страхотна сензация.

— С какво се занимават?

От този момент нататък продължи Търнър. Започна с парите в брой от черните пазари, превозвани от раздрънкани пикапи с фалшиви номера. От там парите се прехвърлят във военни контейнери, доскоро пълни с оръжие, което пък се товари на раздрънканите пикапи и заминава за планините. А парите заминават за Щатите, където ги чакат четиримата от Северна Каролина. Цялата операция се ръководи от афганистанец, който е документално доказан търговец на оръжие, а конците се дърпат от двамата тайно забогатяващи висши офицери — може би под прикритието на нова стратегическа инициатива, а може би не.

— Мислех ви за по-сериозни хора — каза Еспин.

63

— Историята, която ми разказахте, просто не се случва — промърмори Еспин. — Армията на Съединените щати извлече своите поуки, майоре. При това много отдавна. Вече броим дори кламерите. Всичко има баркод, всичко е вкарано в защитени компютри. Имаме подразделения на ВП на всички ключови места, а проверките, които извършваме, са повече от бълхите на някое улично куче. Вече нищо не може да изчезне, повярвайте ми. Някогашния хаос отдавна го няма. Ако някой чорап се скъса, се бракува чак като се върне обратно, а ако изчезне дори един патрон, направо става страшно. Пак ще повторя, че това няма как да се случи, госпожо.

Търнър не каза нищо.

— Но ти отлично знаеш, че все пак нещо се случва — отбеляза Ричър.

— Да го чуем.

— Поговори с агент Подолски от градската полиция. В най-важния момент Морган не е бил на служебното си място.

— Морган ли продължаваш да ми пробутваш в замяна?

— Той е по-ценен от мен. Аз мога да ти предложа само две фалшиви обвинения.

— А не мислиш ли, че цената на Морган като част от някакъв заговор току-що намаля, при това сериозно?

— Нещо става — отново настоя Ричър. — Фалшиви банкови сметки, фалшиви юридически документи, побои, четирима типове ни следват навсякъде. Когато нещата приключат, те със сигурност ще изглеждат далеч по-достоверни. Винаги става така. Ретроспективната преценка е нещо много хубаво и умните хора винаги разчитат първо на нея.

— Но това е огромен риск — отбеляза Еспин.

— Винаги е петдесет на петдесет, Пит. Сякаш хвърляш монета. Морган или има висока цена, или няма. Или се случва нещо, или не се случва. А ти самият или си досаден мърморко, или си онзи, който има преднина по завоите и е готов за поредната почетна лентичка на гърдите.

Еспин не каза нищо.

— Време е да хвърлиш монетата, Пит — добави Ричър. — Ези или тура.

— Имаш ли план?

— Връщаме се в окръг Колумбия. Не е нужно ти да ни водиш, защото и без това ще го направим.

— Кога?

— Сега.

— Там е Морган.

— А също и всички останали.

— А какво ще кажеш, ако летим заедно?

— Става. Но само ти и никой друг.

— Защо?