Читаем Не се връщай полностью

— Има съмнения, че колата не е паркирана пред стаята им. Това е елементарна предпазна мярка. Ще му се наложи да провери поне десетина стаи, но подозира, че няма да успее. Може да нахлуе в една, в две най-много, но не в повече. Няма смисъл и да поврежда колата, защото те ще си наемат нова, пак с нашите кредитни карти.

— Той ще може ли да стигне до момичето?

— Само ако то отново излезе. Къщата е под плътно наблюдение.

— Регистрирано е движение в съдебните архиви — каза Ромео. — Някой с право на достъп до тях, може би от Военната прокуратура, търси нещо в малките часове на денонощието.

— Капитан Едмъндс?

— Не, тя има достъп само до базата данни на УЧР. Току-що разгледа досиетата на Райкард и Шраго. Напредват доста бързо.

— По отношение на Шраго, но не и към нас. Пряка връзка не съществува.

— Връзката е Зарган. Свети като неонова реклама. Затова кажи на Шраго да изчезва от Бърбанк. Да отиде да причака момичето. Кажи му, че разчитаме на него. До сутринта бъркотията трябва да бъде разчистена, каквото и да ни струва това.

Второто обаждане на Едмъндс дойде в пет сутринта местно време, осем на Източното крайбрежие. Ричър и Търнър отново доближиха глави над телефона.

— Ето и последните новини — обяви тя. — Доста се поизпотих, а тепърва започва работният ми ден. До този момент разполагам само с клюки и слухове, но от Вашингтон. Което означава максимална достоверност.

— И? — попита Ричър.

— Разговарях с осем души, които или работят в министерството, или имат пряка връзка с него.

— И?

— Родригес, или Хуан Родригес, или Кучето, или Голямото куче, не говори нищо на никого. Никой не е чувал тези имена, никой не знае нищо за водене на такова дело, никой не е предавал нищо на майор Съливан, нито пък знае това да е било направено от някой старши офицер.

— Интересно.

— Но не и напълно обективно. Осем души представляват много малка извадка, но останах с усещането, че едва ли някой има желание да раздухва едно шестнайсетгодишно недоразумение. Ще научим повече след около час, когато всички ще бъдат на работа.

— Благодаря, капитане.

— Добре ли спите?

— В този мотел се плаща на час и ние гледаме да използваме парите си по най-добрия начин. Предложили ли са психиатрична помощ на Езра Шраго след инцидента с ушите му в Афганистан?

— Психиатричните заключения са поверителни.

— Но ти все пак си ги прочела, нали?

— Предложили са му и той е приел. По принцип това е доста необичайно, защото повечето предпочитат да таят всичко в себе си и да не го споделят, тоест, докато им издържат нервите. Но Шраго се е оказал послушен пациент.

— И?

— Три години след инцидента продължавал да изпитва гняв, озлобление, унижение и омраза. Прибирането му у дома било колкото терапевтична мярка, толкова и превантивна. Създало се усещането, че ще прибегне до разправа с местното население. Всеки момент можел да извърши някоя жестокост. В заключенията е отбелязано, че яростно ненавижда талибаните.

— Сега нещата ми изглеждат още по-объркани — обяви Търнър след приключването на разговора. — Защо ще продава оръжие на хора, които мрази?

— Той е само винтче в машината — повтори Ричър. — Живее в Северна Каролина и от пет години насам не е виждал чалма. А на всичкото отгоре получава и много пари.

— Но работата му е свързана с афганистанци.

— Старае се да забрави този факт. Както се казва, далече от погледа, далече от ума.

Ричър остави телефона между двете възглавници и отново заспа.

Но сънят му не продължи дълго. Четирийсет минути по-късно Едмъндс се обади за трети път. Точно в шест без четвърт местно време.

— Реших да се позабавлявам и прегледах още веднъж назначенията във Форт Браг — обяви тя. — Целта ми беше да проверя колко време са служили заедно четиримата. Установих, че Шраго е в тази рота от самото начало, след него се е появил Райкард, а после и Лозано. Последен, преди около четири години, се е присъединил Балдачи. Оттогава насам служат заедно и това ги прави най-старият квартет в ротата, създаден далеч преди останалите екипи. Имали са предостатъчно време да се опознаят и сближат.

— Ясно — каза Ричър.

— Но това е второстепенен въпрос. Важният е друг — преди четири години ротата се е сдобила с временно изпълняващ длъжността командир. Предишният получил инфаркт и починал. Именно временният командир създава екипа на Шраго. Познай кой е бил той.

— Морган — каза Ричър.

— Позна. По онова време е бил майор. Малко по-късно са го повишили, макар и по неясни причини. Досието му е доста тънко. И толкова скучно, че може да се използва вместо приспивателно.

— Ще го имам предвид. Но в момента спя добре, въпреки че доста често ме будят по телефона.

— И аз съм така — отвърна тя.

— Кой е изпратил Морган във Форт Браг преди четири години? — попита Ричър. — Кой е отговарял за назначенията по онова време?

— Работя по въпроса.

Ричър върна телефона между възглавниците и двамата отново потънаха в сън.

За последно получиха още половин час. После дойде четвъртото обаждане. Точно в шест и четвърт местно време, директно от майор Съливан, адвокат във Военния съд.