Читаем Марс плюс полностью

Дори с глава, обърната под странен ъгъл, готов да контрира всяко движение на пленниците, Роджър бе в състояние да вижда през предния прозорец на самохода. С периферното си зрение той наблюдаваше един ромбоиден пътнически превоз да се издига плавно от скритата пролука между стената на периметъра и сивата страна на фонтана. След два клика транспортът беше над горния край на прозореца и излезе извън полезрението, запътен към горните слоеве на атмосферата. Роджър би могъл да каже на мрежата, че самоходът почти се е изравнил с един от входовете към кулата, ако бе в състояние да говори. Машината игнорира издигащия се превоз и продължи да се взира в стената.

— Какво става? — прошепна Деметра на Митсуно. — Загуби ли се или какво?

— Не знам — гласът му звучеше разтревожено.

Роджър беше принуден да мълчи. Ако можеше да отговори, щеше да обясни, че докато повечето товари, пътуващи нагоре и надолу по фонтана, са в херметизирани превози, строителите бяха предоставили възможност и за контейнери и части от механизми, които са по-големи и тежки от стандартните елеваторни вагони. В тези случаи стоките се поставяха върху жиростабилизационна платформа, захранвана срещу евентуално приплъзване, и изпращани „голи“ във вакуума. Сега мрежата искаше да постави самохода върху такава товарна платформа, но първо трябваше да открие входна точка в повърхността на стената. И щеше да направи това по метода на пробата и грешката, което бе направо обидно за произхождащите от човека ефективно ориентирани възприятия на Роджър. Само ако мрежата го пуснеше да управлява ръчно самохода, но това би била една прекалена доверчивост към машините, дори за него самия.

Откакто за пръв път се срещна с Деметра край Хармония Мунди, системите на Роджър започнаха да действат странно, придвижвайки го по тяхно усмотрение. Струваше му се, че е марионетка. Това чувство го ужасяваше, особено когато против волята си беше вдигнал Лоул, когото харесваше, и след това го подкара заедно с Деметра нагоре по рампата в самохода. Торауей разбираше, че мрежата го използва, получавайки достъп до мускулите и осезанията му чрез пробив в интерфейса на гърба му. Това бе същият пробив, който накара Дори да се появи пред Роджър и да го направлява, когато и трите киберсистеми за управление долавяха и анализираха съществуването на потенциална опасност. Сега мрежата се беше промъкнала през същите пробиви. Роджър почти полудяваше от това, но бе безпомощен да промени нещо.

Накрая самоходът откри правилната входна точка. Ако можеше, Роджър щеше да се изсмее. Тя представляваше стоманена, оцветена в сиво стена като останалите, но бе очертана с ярки жълто-черни ивици. Всяко човешко и киборгско око щеше да открие предупредителната линия от стотици метри разстояние. Но мрежата използваше други сензори на самохода — може би радиоприемника, — за да открие нещо по-незабележимо, но смислено за машинния интелект, например магнитна аномалия, породена от стоманената плоча или бръмченето на нейните сервомотори.

Мрежата отключи вратата на кулата отвътре. Болтовете направиха „кланг“ и вратата се плъзна встрани. Когато се разкри достатъчно пространство за стърчащите части на самохода, той веднага се запъти напред в мрака.

— Къде отиваме? — попита Деметра.

— Мисля, че отиваме да разберем от първа ръка какво е направила мрежата с товара експлозиви — отвърна Лоул.

— Заложници ли сме?

— Така изглежда.

Самоходът напредваше през сивия полумрак, осветен отчасти от блясъка на изгрева, който проникваше откъм пустинята през все още отворената врата, отчасти от звездите, показващи се през отвора на фонтана. На Роджър му се искаше да може да се движи, дори и само за да се притисне към предното стъкло на самохода и да гледа къде стъпват несръчните му крайници. Мрежата щеше да възприеме, че товарната платформа в момента е приравнена с това ниво на дока, тъй като бе дала нареждане в този смисъл и не бе получила никакви съобщения за грешка. Но това не означаваше, че елеваторната платформа е на мястото си.

Ако самоходът стъпеше в празното пространство, шейсет метра над подземията, той искаше да е първият, който ще го узнае. Може би щеше да успее да прегърне някак си Деметра и Лоул и да ги предпази от наранявания. Но той бе замръзнал в креслото си, безсилен да се намеси.

Шумът от стъпките на самохода се промени. Глухото тупване на стоманените крайници върху бетона се превърна в трясък по огромните метални плочи. Намираха се на платформата. Почти забивайки нос на не повече от метър в стената на кулата, предният край на самохода се намести между двата края на катапулта, използвайки всеки възможен сантиметър от свободното пространство на асансьора. Роджър можеше да усети преместването напред и назад, микронагласянията в разположението на неговите крайници. Днес мрежата съвсем бе намалила своя толеранс в точността.