Читаем Марс плюс полностью

Кафлън запамети лицето, косата и най-основното от нейната биография… Възрастна дама, за която трябваше да внимава!

Деметра погледна часовника си. Закъсняваше с цели десет минути за срещата с Джори.

Пункт 4 за събиране на слитъци, източно от Тарсис Монтс, 8 юни

Джори се спусна в ниската долина и отиде до писукащия куп от процесори на фон Нойман. Добивът беше добър, с около двайсет и пет процента повече от предишния.

— Това е според предположенията ни за добивите — каза му мрежата.

— Така е, но винаги ме учудва, когато реалният живот следва теоретичната крива — отговори Джори.

Той се приближи до най-близкия процесор. Механизмът бавно се движеше към върха на купчината до центъра за прибиране. С подобните на пинсети клещи и лоста Острайхър разби горната черупка точно по линията на разделение. Фон Нойман моментално спря.

— Свържи ме с обществения терминал в бара „Червената кралица“ — каза Джори на мрежата.

— Номер за връзка? — попита безстрастният глас.

— Нямам, намери го — и тихо добави: — Избачкай си закуската.

— Чухме това!… Връзката е установена, можеш да се обадиш.

Бар „Червената кралица“, 8 юни

Когато Деметра се добра до мястото на срещата — „Червената кралица“, Джори го нямаше. Можеше да го помоли да я вземе от хотела, но още не бе готова за това. Чувстваше се по-сигурна на неутрална територия. Тя се консултира със Сладурчето и научи, че е закъсняла с единайсет минути. Помисли си, че е глупаво да не я изчака поне толкова. В края на краищата, нали си плащаше?

Деметра отиде до близкия терминал да регистрира оплакване пред компютърната мрежа, която обслужваше посетителите на Марс. Тъкмо протягаше ръката си, когато на екрана се появи изображението на Джори, безгрижно усмихнат пред камерите. По качеството на картината и от пресните хирургически белези около устата и очите му, тя предположи, че това е снимката на току-що създадения креол, извадена от някой дисков архив.

— Здрасти, Деметра — гласът му прозвуча от говорителя толкова силно, че се чу чак в коридора.

— Джори, къде си?

— На работа. Виж, не съм забравил уговорката ни, но трябва да я отменим. Не можах да наема прокси. Двамата, които са наели туристическите модели, удължиха заявката си, а всички работни машини са заети. Ще отидем утре, става ли?

— О, по дяволите, това проваля цялата ми сутрин.

— Ей! Ей! Всъщност не. Защо не се завъртиш наоколо и да посвикнеш с контролните уреди? Ако искаш, можеш да ме наблюдаваш, докато си върша работата.

— Ами… добре. Как да вляза във В/Р?

— Този терминал е оборудван — осведоми я Джори. — Зад пулта има едно затворено помещение.

Деметра провери.

— Заключено е!

Щрак!

— Вече не е… Така, вземи шлема и ръкавиците и си ги сложи.

Кафлън нагласи индукционния микрофон зад ухото си.

— Готово. И сега?

— Ще те свържа с най-близкото прокси, което е на… около четири километра от мен.

Картината пред очите й се промени. Под бледосиньото небе от розовите пясъци се издигаха мрачни скали. Деметра се стресна от прехода и двигателният сензор в шлема й предаде трепването към проксито, което незабавно вдигна нагоре зрителния си купол. Това движение насочи бинокулярните камери директно към далечното слънце, а поляризиращите филтри намалиха яркостта на картината до равнището на нощна илюминация. Деметра бавно отдръпна поглед, съответно проксито наведе зрителното си поле и дисплеят премина обратно към дневен режим.

Бяха минали шест или седем месеца, откакто Деметра за последен път беше използвала виртуална реалност. Тази система изглеждаше по-трудна за управление и с по-голямо телеметрично забавяне, отколкото очакваше. Налагаше се да посвикне.

— Има ли тук къде да се седне? — попита тя.

От стената изплува седалка и внимателно я побутна зад коленете. Деметра се настани и изцяло се съсредоточи върху механичните процеси на проксито.

— Как да го подкарам? — попита тя Джори или мрежата.

— С лакът. Още не си запозната с манипулаторите, прикачени към ръкавиците. Просто направи едно-две движения, като човек, пълзящ под бодлива тел. Ръкавиците ще доловят движението и ще подкараш проксито. Ако забиеш левия или десния си лакът, ще го накараш да завие накъдето искаш. Вътрешните му контроли ще се погрижат за подробностите като триене, спирачки, ъгъл на наклона, инерционен баланс и всичко останало.

Деметра изпълни инструкцията и проксито препусна по каменната повърхност. Когато погледна надолу, бе шокирана от гледката на две човешки ръце, стърчащи пред нея. След тях вдигаха прах предната двойка паешки крака на машината, които представляваха дълги, назъбени камшици от стомана, покрити с козина от сензори. Много… „насекомско“.

— Как да му кажа да те намери? Не разполагам даже с карта.

— Всичко е уредено. Дал съм му направлението. Ще се срещнем след десет минути. Забавлявай се.

— А какво ще стане, ако…