Читаем Марс плюс полностью

— Много от нашите граждани биха се съгласили да придружават посетители срещу неголямо възнаграждение, което може да се заплати директно…

— Добре, намери ми някой.

— Ще ангажирам подходящ човек да установи контакт с вас — обеща неприветливо мрежата и млъкна. Сякаш за да подчертае края на разговора, екранът премигна.

— Това какво беше? — учуди се Деметра. — Май накрая успях да обидя и машина.

— Ти го правиш непрекъснато, Дем — отбеляза Сладурчето откъм китката й. — Нещата, които ми говориш…

— Затваряй си устата, Сладур.

— Няма нищо, Дем.

Внезапно й се стори, че стените я притискат. Въздухът в стаята беше задушен. Деметра стана и изчака леглото да се прибере. След като се убеди, че ключалката е нагласена за нейния пръстов отпечатък, излезе навън.

Тарсис Монтс, Селскостопански парцел 39, 7 юни

Джори ден Острайхър пристегна здраво пластмасовата пластина над кюветата със семена и я запечата с пистолета за пирони. За да избегне разцепването на материала, той вкара дулото в улея, издълбан в пресованата матрица.

Грижата за новата реколта — нискохидратен морков, занитен към тънкия почвен слой — беше само част от неговите задължения навън. Всеки марсиански гражданин имаше три или четири длъжности, определени от степента на адаптация и личните му умения. Отглеждането на различни култури ангажираше по-голямата част от населението.

Първи идваше инжекционният екип, който изграждаше непроницаема за марсианската атмосфера бариера от около един периметър. Стената достигаше в дълбочина до скалния слой или вечно замръзналия леден пласт. Друг екип подготвяше почвата с ротокултиватори, което означаваше да я раздроби и изравни. Трети разпръскваше сложна смес от химикали, включващи здравословна доза от азотни торове. Накрая пристигаше Джори с ролките филм, съдържащи семената, и ги приковаваше за горния край на дигата. Двупластовият филм бе направен от кооператив, работещ с добиван от газовите кладенци метан. Работниците запечатваха краищата и добавяха задържащи примки за впомпване на въздух и вода. Друг кооператив се занимаваше с покълването на семената, прикрепяше ги към филма и оставяха готовите ролки в отделението, откъдето Джори ги взимаше и ги „засяваше“. Това бе истинска колективна работа и всеки имаше дял от реколтата.

Работата на Джори не изискваше специални умения, но за сметка на това бе адаптиран за работа в естествената марсианска атмосфера. Той беше креол, нещо средно между старомодните киборги и неадаптираните хора. В студената и разредена атмосфера обикновеният колонист би издържал около петнайсет секунди преди да измръзне, а дробовете му да се взривят. От ултравиолетовите лъчи кожата му би потъмняла и обелила, броени дни след като се прибере в защитените помещения — ако изобщо стигнеше до тях. Киборгите, от друга страна, бяха вносна стока. Сложните хирургични операции, адаптирали ги за живот на повърхността, бяха достъпни единствено на Земята. Но след тях те ставаха по-скоро машини, отколкото хора.

Креолите бяха перфектния компромис, най-доброто от двата свята. Хирургията, създала Джори, бе по силите на марсианската медицинска система. За разлика от киборгите, те имаха човешки вид. Можеха да се придвижват с лекота, почти незабележими сред неадаптираните хора. Освен това можеха да работят на повърхността до три часа без защитно облекло и да не получат повреди. Ако има нещо, което си струва да бъдеш на Марс, то бе да си креол. Не на последно място бе и допълнителното заплащане, което получаваха.

— Острайхър — каза мрежата в ухото му. Между останалите адаптации беше и невралният имплант, чрез който Джори бе в непрекъснат контакт с кибермрежата на колонията — звуково и зрително.

— Какво има? — попита той, като по-скоро си представяше думите, вместо да ги казва на глас.

— Възлагаме ти работа като придружител. Новопристигнал посетител от земната държава Тексахома.

— Добре, но сега съм зает.

— Договорът е гъвкав. Можеш първо да приключиш задълженията си навън.

— Посетителят има ли си име?

— Деметра Кафлън — визуалното изображение проблесна в шестнайсетбитова скица — малко бузесто личице и коса, хваната на конска опашка.

— Момиче? Мммм, чудесно!

— Деметра Кафлън е двайсет и осем годишна и е тясно свързана с политическите среди в Тексахома — продължи провлачено мрежата, явно измъкваща масива данни от някакъв файл. Тя често правеше това по собствено желание. — Миз Кафлън е учила три години и половина в Тексаския университет, Остин, специалност Политически отношения, но не е успяла да завърши. Освен с фамилните, тя не разполага с други известни на нас източници на доходи, но сметката й възлиза на… данните не са достъпни. Миз Кафлън е обявила посещението си на Марс като туризъм, но ние подозираме други причини и в момента ги изследваме чрез контактите си със Земята.

— Богато момиче! — Джори подсвирна. — Винаги съм ги обичал.

— Препоръчваме да бъдете предпазлив с тази личност, Острайхър.

— О, разбира се! Ще съм много внимателен… Тя каза ли колко ще заплати за услугите ми?