Читаем Лоцманът полностью

Точно когато Грифит бе изскочил от скривалището, Менюъл по навик строяваше хората си, свикнали да вършат всичко съгласувано и по команда, затова изпуснаха момента за контраатака. Войниците на Бъроуклиф напълниха наново мускетите си и залегнаха тук-там зад разрушените стени, откъдето можеха да държат под прицел входа на мазето, без да се излагат сами на голяма опасност. Наблюдавайки хладнокръвно през пукнатините в стената, Менюъл лично разучи това положение и не се реши да излезе срещу неприятеля, заел такива изгодни позиции. При това състояние на нещата двете страни си размениха няколко безрезултатни изстрела. Като видя, че нищо няма да излезе от това, Бъроуклиф предложи на защитниците на избата да преговарят.

— Предайте се на войските на негово величество крал Джордж III — викна той и обещавам да запазя живота ви!

— Ще пуснете ли пленника и ще ни дадете ли възможност да се прехвърлим свободно на нашите кораби? — запита Менюъл. Войниците трябва да излязат с военни почести, а офицерите да задържат хладното си оръжие.

— Дума да не става! — отговори Бъроуклиф високомерно. Честта на оръжието на негово величество и сигурността на държавата не ни позволяват да сключим такъв договор. Но, обещавам да запазя живота ви и да ви осигуря добро третиране.

— Офицерите ще задържат хладното си оръжие, пленникът ще бъде освободен и всички ще се върнат в Америка срещу честна дума, че няма да участвуват във войната, докато не стане размяна!

— Не съм съгласен — каза Бъроуклиф. Най-много мога да ви обещая хубава дажба гъсто южно вино и ако сте тоя, за когото ви смятам, ще оцените, както трябва, моето предложение.

— В качеството на какви ни каните да се предадем? Като военнопленници, към които трябва да се отнасяте според военните закони, или като метежници, разбунтували се срещу вашия крал?

— Та вие всички сте метежници, господа — произнесе натъртено Бъроуклиф и трябва да се предадете като такива. Що се касае до доброто отношение и хубавото ядене, докато това е в моята власт, можете да бъдете спокойни. Във всичко друго съдбата ви ще зависи от милостта на негово величество.

— Тогава нека негово величество сам благоволи да дойде да ни вземе, защото аз ще …

Дръзките думи на командира на морската пехота бяха прекъснати от Грифит, който вече бе успял да се поуспокои и като виждаше, че собствената му съдба е предрешена, сметна, че е по-благородно да се погрижи за другарите си.

— Чакайте, Менюъл! — извика той. Премервайте добре думите си … Капитан Бъроуклиф, аз съм Едуард Грифит, лейтенант от военноморския флот на Съединените американски щати и ви давам честната си дума, че няма да се опитам да избягам.

— Освободете го! — заповяда Бъроуклиф.

Грифит застана между двете враждуващи страни и заговори така, че да го чуват и едните и другите:

— Искам да сляза в мазето и да проверя какви са загубите и сегашният състав на отряда на капитан Менюъл. Ако загубите са толкова големи, колкото предполагам, аз сам ще го посъветвам да се предаде при обичайните условия, приети у цивилизованите народи.

— Вървете! — каза Бъроуклиф. Или не, почакайте! Вашият другар не е ли мелез … пардон, земноводен … Тю, дявол да го вземе, искам да кажа — от морската пехота ли е?

— Да, сър, капитан от тоя род войска …

— Точно така — прекъсна го Бъроуклиф. Познах го по про-влачения глас. Не е зле да му се напомни за добрите запаси от вино в манастира „Света Рут“. Можете да му кажете също, че зная как да постъпя с него. Няма да щурмувам позицията му, а ще го обсадя и съм уверен, че ще се предаде, щом се изпразни манерката му. В избата, където се намира, няма такъв нектар, както в манастирските изби.

Макар и угнетен от безизходността на положението, Грифит неволно се усмихна и като кимна с глава, слезе в мазето, където бяха другарите му, предупреждавайки ги с мощния си глас за своето приближаване.

Той намери шестима морски пехотинци, включително и часовоя, проснати мъртви на грапавите каменни плочи, и четирима ранени, които по заповед на командира се сдържаха да не охкат, да не би неприятелят да разбере слабостта им. Менюъл с останалите войници се бе окопал зад една полуразрушена стена, която пресичаше избата, и въпреки зловещата гледка лицето му изразяваше такава смелост и гордост, като че ли съдбата на цял един укрепен град зависеше от неговата решителност и находчивост.

— Както виждате, мистър Грифит — провикна се той, когато младият моряк се приближи до това мрачно, но наистина страшно укрепление, само артилерия може да ме изтика оттук! Колкото до оня пиян англичанин горе, ако ще да праща тук по десет свои войници наведнъж, ще ги натръшкам един върху друг на тая стълба!

— Ако стане нужда, ще докарат и артилерия — каза Грифит. Няма никаква надежда да се измъкнете. Може да убиете няколко англичани, но човечността забранява да се върши това, когато не е необходимо.

— Разбира се — отвърна със злокобна усмивка Менюъл, и все пак ми се струва, че ще изпитам голямо удоволствие, ако чукна седмина от тях, да, само седмина, тоест един повече, отколкото убиха от моите хора.