Читаем Лоцманът полностью

— Както виждам, мис Плаудън почва да се мръщи, че толкова дълго злоупотребяваме с нейното търпение, а зная, че студеното кафе е безвкусно като изстиналата любов. Хайде, джентълмени, en avant.#1 Щом сте виждали Тюйлери, не може да не разбирате малко френски … Мистър Кристофър Дилън, знаете ли къде се намират, са разположени и се помещават тези стаички, както се казва във вашите документи?

— Да, сър — отговори с готовност бъдещият съдия и ще ми бъде много приятно да ви заведа там. Според мен вашето решение е достойно за един благоразумен и прозорлив офицер и няма да се учудя, ако скоро Дърамският замък или някоя друга крепост се окаже най-подходящата им квартира.

Той произнесе тия думи точно когато моряците излизаха от стаята, затова не можа да се види въздействието им върху непознатите. Ала Кетрин Плаудън, която остана за няколко минути сама, се замисли дълбоко над виденото и чутото, и то я изпълни с безпокойство, несвойствено за нейния весел и жизнерадостен нрав. Но лека-полека отдалечаващите се стъпки заглъхнаха, а завръщането на полковника напомни на младата девойка за задълженията й.

Докато шеташе около масичката за чай, Кетрин няколко пъти хвърли крадешком поглед на стареца. И макар че той изглеждаше замислен, на честното му, открито лице нямаше и следа от суровост или подозрителност.

— Напразно се занимавате с тия скитащи моряци, сър — продума тя най-после. Мисля, че това е специалност на мистър Кристофър Дилън да причинява неприятности на всички, които му се изпречат на пътя.

— А, какво общо има Кит със задържането на тези хора?

— Какво ли? Нима не се нае сам да пази тези хора в килиите им? Повярвайте ми, полковник Хауард, тая работа ще донесе още една „слава“ на манастира „Света Рут“. И без това вече го наричат и къща, и манастир и замък. Ако оставите мистър Дилън да се разпорежда един месец, както си иска, ще го нарекат и „затвор“.

— Кит не успя да спечели благоразположението на мис Плаудън. И все пак Кит е почтен, добър и разумен момък. А най-ценното е, мис Кетрин, че мистър Кристофър Дилън е верен и честен поданик на краля. Майка му беше моя първа братовчедка, мис, и се надявам скоро да го наричам свой племенник. Дилъновци са от добро ирландско потекло и вярвам, дори мис Плаудън ще признае, че Хауардовци също могат да претендират за добро име.

— Именно за добрите имена се безпокоя — отвърна бързо Кетрин. Само преди един час вие, драги ми настойнико, се възмутихте, тъй като доловихте в думите ми намек, че след името „Хауард“ трябва да пишете „тъмничар“, а сега доброволно се наемате да изпълнявате тази длъжност.

— Вие забравяте, мис Кетрин Плаудън, че тези хора са задържани по заповед на офицер на негово величество.

— Аз пък мислех, че славната английска конечтуция, която тъй често споменавате — прекъсна го разпалено младата девойка, гарантира свобода на всеки, който стъпи на тия благословени брегове. Вие сам знаете, сър, че от двайсет чернокожи, които доведохте със себе си от Америка, са останали само неколцина. Другите отлетяха върху крилата на английската свобода!

Това значеше да се разчопли живата рана в сърцето на полковника и хапливата му повереница много добре знаеше как ще подействуват думите й. Но този път настойникът й нито избухна в неудържима ярост, нито пък прояви гнева си по някакъв друг начин, както ставаше дори при по-незначителни поводи, а се изправи, хвърли на Кетрин поглед, изпълнен с достойнство, и като направи голямо усилие да сдържи чувствата си в допустимите от приличието рамки, благоволи да отговори: