Читаем Лоцманът полностью

— Възможно е някои наистина да не са уважавали законите на страната, винаги се срещат такива — отвърна тя, когато червенината премина. Но, има и други, може би виновни в някои отношения, ала непричастни в тази гнусна работа. И тия хора умеят да намират пътя, който буйните вълни крият от очите на простосмъртните, и то със същата лекота, с която вие бихте се ориентирали сред залите и коридорите на тоя манастир, когато пладнешкото слънце огрява ветропоказателите и високите комини.

— Не бихте ли желали, полковник Хауард, да разпитаме тия трима пленници, за да разберем дали не спадат към даровитите лоцмани, за които става дума? — подхвърли Кристофър Дилън, който се чувствуваше неловко, затова не криеше презрението, с което наблюдаваше добродушната Елис. Може да измъкнем от тях сведения, които да ни помогнат да начертаем карта на крайбрежието и така да заслужим похвалата на лордовете от адмиралтейството.

Мис Хауард цялата почервеня, като чу това несправедливо подмятане по адрес на тяхната кротка и скромна гостенка. Тя стана и отговори с достойнство:

— Ако мистър Дилън изпълни желанието на полковник Хауард, вече известно от думите на моята братовчедка, поне няма да бъдем упреквани за ненужното задържане на хора, които вероятно са по-скоро нещастни, отколкото виновни за нещо.

Като каза това, Сесилия прекоси стаята, седна до Елис Дънскоум и й заговори тихо и успокоително. Мистър Дилън се поклони с раболепна почтителност и като се убеди, че полковник Хауард възнамерява да изслуша арестантите в тази стая, се оттегли да изпълни поръчението, тайно зарадван, че нещата се развиват в негова полза, че ще може да се вижда по-често с гордата красавица, чиято благосклонност се мъчеше да спечели, и да постигне крайната си цел по-лесно, отколкото предполагаше тя.

— Кристофър е умен, способен и добър момък — каза полковникът, когато вратата се затвори и вярвам да доживея да го видя в съдийска тога. Говоря, разбира се, не в буквален, а в преносен смисъл, защото никак не е удобно да носиш кожа в горещия климат на Каролина. Надявам се, че министрите на негово величество ще ме послушат, когато се правят новите назначения за усмирените колонии, тъй че Кристофър може да разчита напълно на мене — непременно ще се застъпя за него. Нали ще бъде прекрасно украшение за един независим съд, мис Плаудън?

— Трябва да приложа неговите благоразумни правила, сър, и първо да видя доказателствата, а след това да решавам — отговори Кетрин, като сви устни. Но, слушайте!

Цветът на лицето й мигновено се промени, а пламтящите й очи се приковаха трескаво във вратата.

— Той не си е губил времето напразно. Чувам вече тежки стъпки на приближаващи се хора.

— А! Не може да бъде друг. За да бъде съвършено, правосъдието трябва винаги да е бързо и решително, като барабанен бой във военно-полеви съд. Всеки би бил щастлив да живее под сянката на такъв орган на законността, който много-много не се церемони. Да можем да убедим министрите на негово величество да въведат във въстаналите колонии …

— Слушайте! — прекъсна го Кетрин с глас, който издаваше дълбоката й тревога. Вече са близо!

Стъпките наистина се чуваха тъй ясно, че накараха полковника да прекрати чертаенето на плана си за управляване на усмирените колонии. Дългият нисък коридор беше застлан с каменни плочи, затова стъпките на приближаващите се звучаха все по-отчетливо и по-силно, докато най-после тихото почукване по вратата извести, че вече са пристигнали. Полковник Хауард се изправи с вид на човек, комуто се полагаше да играе главната роля в бъдещия разпит, и покани всички да влязат. Сесилия и Елис Дънскоум погледнаха равнодушно към отварящата се врата. Това, което предстоеше да стане, малко ги интересуваше. Но Кетрин огледа бързо и внимателно всеки от новодошлите, после се облегна на канапето с дълбока, тежка въздишка и в очите и отново се появи игриво изражение, дори започна да си тананика някаква бодра, весела песничка.

Пръв влезе Дилън, следван от капитан Бъроуклиф, който се държеше вече по-здраво на краката си, а студените му очи, които по-рано бяха вторачени тъпо в пространството, сега отново гледаха смислено. С една дума, очевидно нещо го бе накарало да дойде на себе си, макар че може би още не беше отрезнял напълно. Другите бяха останали в коридора. Мистър Дилън представи съвзелия се капитан на полковника, който на свой ред го запозна с дамите.

— Мис Плаудън — каза старецът, тъй като Кетрин седеше най-близо до него, това е моят приятел капитан Бъроуклиф. Той отдавна жадуваше за честта да се запознае с вас и надявам се, ще му окажете такъв прием, че няма да съжалява за това.

Кетрин се усмихна и отговори малко двусмислено:

— Не зная как да се отплатя на капитана за грижите, които полага за нас, бедните!

Капитанът я изгледа вторачено, като че ли заплашваше да си отмъсти, после отговори:

— Вашата усмивка, мис, ще бъде достойна награда както за услугите, които съм ви направил, така и за тия, които засега са само в проект.