Читаем Лоцманът полностью

След третия вик: „Дълбочина четири!“ — лоцманът веднага заповяда да се промени галсът.

Грифит като че ли надминаваше по хладнокръвие и лоцмана, когато даваше необходимата за тази маневра команда.

Корабът, наклонен от вятъра, бавно се изправи и платната му се залюшкаха тъй силно, като че ли искаха да се откъснат от мачтите, но щом носът му запори отново морските талази, от бака се чу познатият глас на щурмана.

— Буруни! Право пред носа буруни!

Този ужасяващ вик като че ли още витаеше над кораба, когато прокънтя друг глас:

— Буруни откъм подветрената страна!

— Ние сме заобиколени отвсякъде от плитчини, мистър Грей — извика командирът. Корабът не може да продължава по-нататък. Да пуснем ли котва?

— Пусни дясна котва! — изрева Грифит през рупора.

— Стойте! — закрещя лоцманът с глас, който проникваше до сърцата на всички, които го слушаха. Стойте!

Младият човек се обърна гневно към дръзкия непознат, който така нарушаваше дисциплината на кораба и запита рязко:

— Как се осмелявате да отменяте моите заповеди? Не стига, че натикахте кораба в такова опасно място, ами ни пречите да го измъкнем оттук! Още една дума, и …

— Мълчете, мистър Грифит! — намеси се капитанът, като се наведе от мястото си. Посивелите му коси, развявани от вятъра, придаваха зловещ вид на изпитото му, загрижено лице, осветено от фенера. Предайте рупора на мистър Грей. Само той може да ни спаси.

Грифит захвърли фунията на палубата и се отдалечи с високомерна походка, мърморейки сърдито под нос:

— Тогава всичко е свършено! Свършено е и с глупавите надежди, които възлагах на тоя бряг.

Никой не му отговори, защото корабът се носеше стремително напред и тъй като усилията на екипажа бяха парализирани от противоречиви заповеди, фрегатата постепенно се отклони от курса си и след няколко секунди всичките й платна бяха прилепени към мачтите от насрещния вятър, от което тя почна да се движи със заден ход.

Но преди екипажът да успее да разбере положението, лоцманът прилепи рупора до устата си и започна да произнася команди с такъв гръмовит глас, че даже воят на бурята не можеше да го заглуши. Всяка заповед се даваше ясно и точно, което показваше, че тоя човек разбира от работата си. Кормилото бе бързо овладяно, предните рей успяха, макар и с усилие, да се обърнат срещу вятъра и скоро корабът почна да завива със заден ход.

Грифит като опитен моряк не пропусна да забележи, че лоцманът с почти инстинктивна съобразителност бе избрал единственото средство, което можеше да измъкне кораба от опасното положение. Лейтенантът беше млад, горд, избухлив, но и великодушен. Забравил гнева и унижението, той се завтече към матросите и със своето присъствие и пример спомогна за успешното изпълнение на маневрата. Корабът, в невъзможност да бъде управляван, се наклони бавно под напора на вятъра, като почти докосна с реите си водата, а мрачните вълни блъскаха кърмата му с такава сила, като че ли го наказваха, загдето се бе отклонил от досегашната си посока.

Гласът на лоцмана обаче не секваше — равномерен, спокоен и едновременно тъй силен и ясен, че го чуваха всички. А моряците, подчинявайки се на неговите заповеди, въпреки бурята с такава лекота обръщаха рейте, като че ли те бяха детски играчки. Когато корабът, легнал на фордевинд,20 най-после преодоля застоя, предните му платна затрептяха, реите на задните мачти се изравниха, а кормилото бе завъртяно в желаната посока, за да посрещне опасността както от подветрената, така и от наветрената страна. Великолепната фрегата, подчинявайки се на ръката, която я управляваше, отново направи грациозен завой по вятъра и тъй като платната й бяха обърнати, както трябва, се измъкна от заобикалящите я опасни плитчини със същата скорост и плавност, с която се бе приближила до тях.