Читаем Левиатан полностью

— Само това липсва — кимна комисарят. — И без това е прекалено емоционално. Сякаш сме пред съдебните заседатели. Сиреч, преценете дали съм могъл да постъпя другояче, господа. Ако бяхте на мое място, щяхте да сторите същото. Пфу! И продължи да чете:

— Е, тук се пробва за психическа невменяемост — с разбиране се подсмихна Булдога. — Тия номера са ми ясни.

А после, преди да пристигнем в Аден, стана чудо. Когато чух изплашения вик на мадам Клебер, нахлух в каютата й и изведнъж видях незнайно откъде взелия се негър, на чиято шия бе вързана моя изчезнал шал. После ми стана ясно, че два дни преди това дивакът е влизал в моята каюта и просто е взел пъстрото късче плат. Но тогава изпитах безподобен мистичен ужас. Сякаш самият черен ангел на Мрака се бе явил от преизподнята, за да ми върне съкровището!

В началната схватка убих чернокожия и като се възползвах от състоянието на мадам Клебер, която бе почти припаднала, незабелязано свалих шала от мъртвеца. Оттогава непрекъснато го носех на гърдите си и нито за миг не се разделях с него.

Извърших убийството на професор Суитчайлд съвсем хладнокръвно и толкова изпипано, че чак се възхитих от себе си. Своята свръхестествена предвидливост и бърза реакция дължа изцяло на магичното влияние на шала. Още от първите налудничави думи ни Суитчайлд разбрах, че той се е добрал до тайната на шала и че е надушил следите на сина на раджата — моите следи. Трябваше да го накарам да млъкне и го направих. Шалът бе доволен от мен — усетих го по това, че коприненият плат се стопли и погали измъченото ми сърце.

Но като премахнах Суитчайлд, постигнах само кратка отсрочка. Вие, господин комисар, ме бяхте притиснали от всички страни. Преди да пристигнем в Калкута, вие и особено вашият проницателен помощник Фандорин…

Гош недоволно изхъмка и изгледа изпод вежди русина:

— Честито, мосю. Получавате комплимент от убиеца. Добре поне, че ви е писал за мой помощник, а не мен — за ваш.