Читаем Левиатан полностью

— Нататък е било лесно — продължи Гош. — След като се е убедил, че отровените от инжекциите слуги са потънали в сън, от който никога няма да се събудят, убиецът преспокойно се е качил на втория етаж, влязъл е в залата с колекцията и е започнал да шета. Защото е бил сигурен, че стопанина го няма. Но за зла участ поради пристъпа на подаграта лорд Литълби не е заминал за Спа и се е намирал в стаята си. Като е чул шума от счупено стъкло, той е влязъл в залата и е бил убит по най-варварски начин. Непредвиденото убийство е лишило престъпника от дяволското му хладнокръвие. Най-вероятно той е възнамерявал да вземе повечко от експонатите, за да не привлече вниманието към прословутия шал, но сега се е наложило да побърза. Ние не знаем, може би преди да умре, лордът е изкрещял и убиецът се е уплашил, че виковете ще бъдат чути отвън. Във всеки случай той е грабнал ненужния му златен Шива и бързо е изчезнал, без дори да забележи, че в ръката на убития е останала значката от „Левиатан“. За да обърка следствието, на връщане Аоно е излязъл през прозореца на оранжерията… Не, не е заради това! — Гош се плесна по челото. — Как не се сетих по-рано! Ако са се чули викове, той не е могъл да се върне по същия път! Откъде да знае, може пред вратата на къщата вече да са се били събрали минувачи? Ето защо Аоно е избил стъклото на оранжерията, скочил е в градината и после се е прехвърлил през оградата. Но неговата предпазливост е била излишна — в този късен час на улица „Грьонел“ не е имало жива душа. И да е имало викове, никой не ги е чул…

Впечатлителната мадам Клебер изхлипа. Мисис Труфо доизслуша превода и прочувствено се изсекна.

Аргументирано, нагледно, неоспоримо — помисли си Гош. Уликите и следствените предположения отлично се допълват взаимно. И това, мили деца, още не е всичко, което ще има да ви сервира старият Гюстав.

— Сега е моментът да преминем към убийството на професор Суитчайлд. Както с основание отбеляза обвиняемият, освен него теоретично са могли да го направят още шестима души. Спокойно, спокойно, дами и господа! — вдигна ръка комисарят. — Ще ви докажа, че професорът не е бил убит от вас, а именно от нашия приятел с дръпнатите очи.

Проклетият японец съвсем се вкамени. Да не е заспал? Или се моли на своя японски бог? Е, момче, и да се молиш, и да не се молиш, пак ще се гушнеш със старата мръсница Гилотината.

Внезапно на комисаря му хрумна една крайно неприятна мисъл. Ами ако англичаните изискат японеца заради убийството на Суитчайлд? Та той е британски поданик. Тогава престъпникът ще бъде съден в английски съд и вместо на френската гилотина, ще се озове на британската бесилка. Само не това! Защо в чужбина? „Престъплението на века“ трябва да се гледа в Двореца на правосъдието и никъде другаде! Какво от това, че Суитчайлд е убит на английски кораб! В Париж има десет трупа, а тук само един, пък и корабът не е чисто британска собственост, нали консорциумът е двустранен!

Гош така се развълнува, че си забрави мисълта. А, не, ще имате да вземате, рече си той, не си давам клиента. Сега ще свърша с този цирк и право при френския консул. Лично ще откарам убиеца във Франция. И веднага си представи пристанището в Хавър, пълно с народ, полицаи, журналисти…

Но трябваше да докара нещата докрай.

— Нека инспектор Джексън разкаже за резултатите от обиска в каютата на обвиняемия.

Гош с жест подкани Джексън да се изкаже.

Делово и сухо детективът подхвана на английски, но комисарят веднага го спря:

— Следствието се води от френската полиция — строго каза той. — Официалният език на дознанието също е френски. Освен това, мосю, тук не всички ще могат да ви разберат. Най-вече не съм сигурен дали обвиняемият владее английски. Съгласете се, че той има право да чуе за резултатите от вашата работа.

Протестът му имаше принципно значение: от самото начало да сложи англичаните на място. Нека знаят, че в този случай са първи отзад напред.

За преводач си предложи услугите Рение. Той застана до инспектора и започна да превежда, но украсяваше кратките, отсечени изречения на англичанина с драматични интонации и изразителни жестове.

Перейти на страницу:

Все книги серии Приключенията на Ераст Фандорин

Левиатан
Левиатан

През 1878 година луксозният презокеански параход "Левиатан" потегля на своето първо пътешествие от Париж до Калкута. Сред изисканото общество на пасажерите от първа класа е и руският дипломат Ераст Фандорин. На "Левиатан" пътува комисарят от парижката полиция Гюстав Гош. Гош, който се представя за безобиден рентиер, е по следите на жесток убиец, извършител на "престъплението на века", разтърсило парижката общественост. Наскоро, в тихо столично предградие, е бил убит известният колекционер лорд Литълби заедно със седем души от прислугата и две деца. От Колекцията на лорда е изчезнала златната статуетка на индийския бог Шива. Но дали действително кражбата е повод за такова безогледно избиване на хора? И как убиецът е съумял да се справи с десетте си жертви? Единствената улика е малка златна значка с формата на кит, открита до трупа на лорда — такива значки са били подарени на всички пасажери от първа класа на "Левиатан", както и на членовете на екипажа.Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с "престъплението на века"? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен "Изумрудения раджа"? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на "Левиатан"?До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.

Борис Акунин

Исторический детектив

Похожие книги

Музыка сфер
Музыка сфер

Лондон, 1795 год.Таинственный убийца снова и снова выходит на охоту в темные переулки, где торгуют собой «падшие женщины» столицы.Снова и снова находят на улицах тела рыжеволосых девушек… но кому есть, в сущности, дело до этих «погибших созданий»?Но почему одной из жертв загадочного «охотника» оказалась не жалкая уличная девчонка, а роскошная актриса-куртизанка, дочь знатного эмигранта из революционной Франции?Почему в кулачке другой зажаты французские золотые монеты?Возможно, речь идет вовсе не об опасном безумце, а о хладнокровном, умном преступнике, играющем в тонкую политическую игру?К расследованию подключаются секретные службы Империи. Поиски убийцы поручают Джонатану Эбси — одному из лучших агентов контрразведки…

Элизабет Редферн

Детективы / Исторический детектив / Исторические детективы
Агент его Величества
Агент его Величества

1863 год: в Европе военная тревога. Западные державы требуют от России прекратить боевые действия против польских повстанцев, угрожая начать интервенцию. Император Александр II решает передислоцировать российские эскадры в североамериканские порты, дабы оттуда бить по коммуникациям англичан и французов. Но США тоже объяты войной: Юг сражается против Севера. Американские политики погрязли в интригах и коррупции, и российские моряки для них – лишь разменная монета в собственных расчётах.Разобраться в этом хитросплетении высоких интересов и тёмных дел предстоит чиновнику по особым поручениям при Министерстве иностранных дел Семёну Родионовичу Костенко. Впереди его ждёт борьба с недругами России, политическими проходимцами и мошенниками из собственного ведомства. Чья возьмёт? Об этом и многом другом повествует роман «Агент его Величества».

Вадим Вадимович Волобуев , Вадим Волобуев

Детективы / Исторический детектив / Исторические детективы
Чернее ночи
Чернее ночи

От автораКнига эта была для меня самой «тяжелой» из всего того, что мною написано до сих пор. Но сначала несколько строк о том, как у меня родился замысел написать ее.В 1978 году я приехал в Бейрут, куда был направлен на работу газетой «Известия» в качестве регионального собкора по Ближнему Востоку. В Ливане шла гражданская война, и уличные бои часто превращали жителей города в своеобразных пленников — неделями порой нельзя было выйти из дома.За короткое время убедившись, что библиотеки нашего посольства для утоления моего «книжного голода» явно недостаточно, я стал задумываться: а где бы мне достать почитать что- нибудь интересное? И в результате обнаружил, что в Бейруте доживает свои дни некогда богатая библиотека, созданная в 30-е годы русской послереволюционной эмиграцией.Вот в этой библиотеке я и вышел на события, о которых рассказываю в этой книге, о трагических событиях революционного движения конца прошлого — начала нынешнего века, на судьбу провокатора Евно Фишелевича Азефа, одного из создателей партии эсеров и руководителя ее террористической боевой организации (БО).Так у меня и возник замысел рассказать об Азефе по-своему, обобщив все, что мне довелось о нем узнать. И я засел за работу. Фактурной основой ее я решил избрать книги русского писателя-эмигранта Бориса Ивановича Николаевского, много сил отдавшего собиранию материалов об Азефе и описанию кровавого пути этого «антигероя». Желание сделать рассказ о нем полнее привело меня к работе с архивными материалами. В этом мне большую помощь оказали сотрудники Центрального государственного архива Октябрьской революции (ЦГАОР СССР), за что я им очень благодарен.Соединение, склейки, пересказ и монтаж плодов работы первых исследователей «азефовщины», архивных документов и современного детективно-политического сюжета привели меня к мысли определить жанр того, что у меня получилось, как «криминально-исторический коллаж».Я понимаю, что всей глубины темы мне исчерпать не удалось и специалисты обнаружат в моей работе много спорного. Зато я надеюсь привлечь внимание читателя к драматическим событиям нашей истории начала XX века, возможности изучать которые мы не имели столько десятилетий.Бейрут — Москва. 1980—1990 гг.

Евгений Анатольевич Коршунов

Исторический детектив