Читаем Левиатан полностью

Русинът, изглежда, взе искреното възхищение на комисаря за ирония и започна да се оправдава:

— Казах им да дадат на падналите жени и часовника, но господин Дрие беше неумолим. Кълна се в Христа, Аллах и Буда, че ш-щом пристигнем в Калкута, ще забравя това страшилище на парахода. Никой няма право да ми натрапва такъв кошмар!

Той с тревога попогледна лейтенант Рение, който дипломатично си замълча. Тогава, за да срещне съчувствие, дипломатът се обърна към Рената, но тя му отговори с враждебен поглед изпод вежди. Първо, настроението й беше кисело, и второ, от известно време Фандорин не се ползваше с благоволението й.

Имаше си съответната причина за това.

Всичко започна от момента, когато Рената забеляза как постната мисис Труфо направо разцъфтява, когато се озове близо до милия дипломат. Пък и самият мосю Фандорин явно бе от разпространения вид всепризнати хубавци, дето успяват да намерят във всяка грозница нещо пикантно и не пренебрегват никоя. Рената по принцип се отнасяше с уважение към тоя вид мъже и те дори й бяха симпатични. Много щеше да й е интересно да научи какво толкова намира синеокият брюнет в безцветната докторша. А нямаше съмнение, че изпитва определен интерес към нея.

Преди няколко дни стана свидетелка на забавна сценка, разиграна от двамата актьори: мисис Труфо (с амплоа на жена вамп) и мосю Фандорин (с амплоа на коварен съблазнител). Аудиторията се състоеше от една млада дама (рядко чаровна, макар и в положение), стаена зад високата облегалка на шезлонга и надничаща в джобното си огледалце. Място на действие — кърмата. Време — романтичен залез. Пиесата се изпълняваше на английски език.

Докторшата подхождаше към дипломата по всички правила на британското прелъстяване (двете действащи лица стояха до парапета, полуобърнати към вече споменатия шезлонг). Както му е ред, Мисис Труфо подхвана темата за времето:

— Тук по южните ширини слънцето грее толкова ярко! — с плам изблея тя.

— О, да — отвърна Фандорин. — В Русия по това време на годината снегът още не се е стопил, а тук температурата стига до трийсет и пет градуса по Целзий, и то на сянка, а на открито е още по-горещо.

Сега вече, след успешно приключилата прелюдия, мисис Козя Муцуна се почувства в правото си да премине към по-интимна тема:

— Направо не знам какво да правя! — с подходящ за темата свян рече тя. — Кожата ми е толкова бяла! Ужасното слънце ще ми развали тена на лицето, да не говорим, че мога да стана цялата в лунички.

— И аз се притеснявам по въпроса за луничките — най-сериозно отговори русинът. — Но бях така предвидлив да си взема лосион с екстракт от турска лайкучка. Вижте, тенът ми е равномерен и изобщо нямам лунички. — И тоя змей-изкусител приближи хубавкото си лице към порядъчната жена.

Гласът на мисис Труфо предателски трепна:

— Вярно, нито една… Само веждите и миглите ви са леко изсветлели. Имате чуден епител, мистър Фандорин направо чуден!

„Сега ще я целуне“ — предрече Рената, като видя, че епителът на дипломата е няма и пет сантиметра от пламналата физиономия на докторшата.

Предрече го и… се излъга.

Фандорин се дръпна и каза:

— Епител? Вие разбирате от физиология?

— Малко — скромно отвърна мисис Труфо. — Преди да се оженя, имах известно отношение към медицината.

— Нима? Колко интересно! Непременно т-трябва да ми разкажете!

За съжаление Рената не можа да догледа представлението докрай, защото до нея седна една позната дама и тя трябваше да се откаже от наблюдението.

Но непохватната атака на тъпата докторша подразни самолюбието й. Дали и тя да не пробва чара си върху този апетитен руски мечо? Естествено, само out of sporting interest40, е, и за да не загуби навика, без който не може нито една уважаваща себе си жена. Любовните възторзи не й бяха притрябвали. Честно казано, в сегашното й положение мъжете не предизвикваха у нея нищо друго освен гадене.

За да минава времето (Рената го наричаше „да ускорим плаването“), тя разработи простичък план. Леки морски маневри под кодовото наименование „Лов на мечка“. Впрочем мъжете повече приличат на семейство кучета. Както знаем, те са примитивни същества и се делят на три основни типа: чакали, овчарки и помияри. За всеки тип си има отделен подход.

Чакалът се храни с мърша — тоест избират по-сигурната плячка. Мъжете от този тип предпочитат леснодостъпните жени.

Така че при първия им разговор на четири очи Рената се заоплаква на Фандорин от мосю Клебер, скучния банкер, който мислел само за цифри и изобщо не се интересувал от младата си жена, смотанякът. И най-загубеният би се досетил, че се отегчава от безделието и носталгията. Тоест ще налапа голата кука и без червей.

Но работата не стана. Рената трябваше да отговаря на досадни въпроси за банката, в която работи мъжът й.

Добре, тогава тя заложи капан за овчарка. Тази категория обожават слабите и беззащитни жени. Такива мъже не искат нищо, само трябва да ги оставиш да те спасяват и защитават. Хубав подвид, много полезен и удобен за употреба. Важното е да не прекалиш с оплакванията — мъжете бягат от болнави жени.