Читаем Левиатан полностью

Личеше, че комисарят разказва на високомерните уиндзорци тази история с особено удоволствие. В полицейския рапорт едва ли се съдържаха такива подробности — Гош явно си фантазираше. Имитирайки херцогинята, той изтъняваше гласа си и говореше превзето — вероятно така му се струваше по-смешно. Клариса не се мислеше за аристократка, но все пак се намръщи, защото смяташе иронията по адрес на височайшите особи за лош тон. Сър Реджиналд, баронет и издънка на древен род, също бе свъсил вежди. Но явно реакцията им само още повече вдъхновяваше комисаря.

— Негово височество не се разгневил на придворния медик, защото моментът бил вълнуващ, и обзет от бащински и съпружески чувства, се втурнал в спалнята… Можете да си представите последвалата сцена: и по фелдфебелски ругаещия венценосец, и великата херцогиня, която ту ридаела, ту се оправдавала, ту припадала, и ревящото с цяло гърло негърче, и замръзналия в благоговеен ужас лекар. Най-накрая негово височество се съвзел и решил да отложи разследването спрямо нейно височество за по-нататък. В момента трябвало работата да се потули. Но как? Тайно да пусне бебето в тоалетната? — Гош шутовски прикри устата си с ръка. — Моля за извинение, госпожи, без да искам. Нямало как да се отърве от младенеца — раждането му се очаквало в цялото княжество. Пък и грях е все пак. Да събере съветниците — току-виж се раздрънкали. Какво да прави? Тогава доктор Фогел се прокашлял най-почтително и предложил следното спасение. Имал една позната, фройлайн Фон Санфон, която била способна да върши чудеса и можела не само да намери новородено бяло бебе, но и да хване птицата феникс от небето. Тя знаела да си държи езика зад зъбите, нямало да вземе пари за услугата, защото била благородна девойка, но много обичала старинни скъпоценности… С други думи, подир час-два в атлазената люлка вече спял един прекрасен бебчо, по-бял от млечно прасенце и дори с белезникава косица, а клетото негърче било изнесено от двореца в неизвестна посока. Впрочем казали на нейно височество, че невинното дете ще бъде откарано някъде на юг и дадено там на добри хора, които да го отгледат и възпитат. И тъй, всичко се наредило по мед и масло. Благородният херцог дал на доктора за фройлайн Фон Санфон една чудесна диамантена кутийка за енфие с герб, а също благодарствена бележка и устно пожелание завинаги да напусне пределите на княжеството. Което деликатната девойка изпълнила незабавно — Гош не се удържа и изпръхтя. — На сутринта след скандала, продължил цяла нощ, великият херцог най-после решил да огледа по-добре своя наследник. С отвращение извадил момченцето от люлката, позавъртял го насам-натам и изведнъж видял на розовото му, пардон, дупе родилно петно във вид на сърчице. Точно същото имал на бута си и негово височество, и покойният му фатер, гросфатер и така нататък до седмо коляно. В пълно недоумение херцогът изпратил да извикат придворния лекар, но му казали, че предната вечер доктор Фогел заминал в неизвестна посока, като зарязал жена си и осемте си деца — Гош се задави от дрезгав смях, закашля се и заръкомаха. Някой прихна плахо, а мадам Клебер целомъдрено прикри устните си с ръка.

— Набързо организираното разследване установило, че напоследък главният лекар се държал странно и дори го виждали в игралните домове на съседния Баден, при това в компанията на някаква весела млада личност, по описание досущ като фройлайн Фон Санфон. — Детективът отново стана сериозен: — След два дни докторът бил намерен в един хотел в Страсбург. Мъртъв. Изпил смъртоносна доза лауданум33 и оставил бележка: „За всичко съм виновен само аз.“ Явно самоубийство. Ясно било кой е истинският виновник, но иди го докажи. Колкото до кутийката — височайшия подарък, и бележката, те са налице. Съдебен процес би им коствал доста повече. Разбира се, най-загадъчното е как новороденият принц е бил подменен с негърчето, и как изобщо шоколадовото бебе се е озовало в страната на синеоките блондинчета. Е, според някои сведения малко преди да се случи описаната история, Мари Санфон имала за слугиня една сенегалка…

— Господин комисар — рече Фандорин, когато смехът стихна (смееха се четирима души: лейтенант Рение, доктор Труфо, професор Суитчайлд и мадам Клебер) — Кажете, моля, толкова ли е хубава Мари Санфон? Може ли да завърти главата на всеки мъж?

— Не, не е нищо особено. Навсякъде я описват като жена със съвсем посредствена външност, без особени белези — Гош нагло и настойчиво изгледа Клариса. — С лекота сменя цвета на косата си, поведението, акцента, стила на обличане. Но явно, че в тази жена има нещо особено. Поради естеството на работата си аз съм виждал какво ли не. Най-фаталните жени рядко биват хубавици. Ако я види човек на снимка, и погледа си няма да спре, но ако я срещне, по кожата му сякаш полазват искри. Защото мъжът не залита по прав нос и дълги мигли, той усеща жената по мириса.

— Уф, господин комисар — засрами го Клариса. — Вие сте сред дами.