Читаем Левиатан полностью

През целия днешен ден, 16 март, единствената тема в Париж е потресаващото престъпление, взривило сънливото спокойствие на аристократичната улица „Грьонел“. Репортерът на „Ревю паризиен“ побърза към мястото на трагедията и е готов да задоволи естественото любопитство на нашите читатели.

Днес, както и всяка сутрин, пощальонът Жак льо Шиен позвънява на вратата на елегантната двуетажна къща, собственост на известния британски колекционер лорд Литълби, малко след 7 часа сутринта. Г-н льо Шиен, учуден от обстоятелството, че вратарят Карпантие, който всеки ден получавал пощата за негово сиятелство, не му отваря, забелязва, че входната врата е открехната, и влиза в антрето. След миг 70-годишният ветеран на пощенското ведомство изтърчава с викове на улицата. Извиканата полиция заварва в къщата истинско царство на Хадес — седмина от слугите плюс две деца (11-годишният син на майордома и 6-годишната внучка на икономката) спят вечния си сън. Полицаите се качват на втория етаж и откриват там стопанина на къщата лорд Литълби. Плувнал в локва кръв, той лежи убит насред хранилището на прочута колекция от редки произведения на източното изкуство. 55-годишният англичанин е добре познат във висшето общество на нашата столица. Минава за ексцентричен и саможив човек, но археолозите и специалистите по Изтока от научните среди смятат лорд Литълби за истински познавач на индийската история.

Лордът нееднократно е отхвърлял с негодувание опитите на дирекцията на Лувъра да откупи отделни екземпляри от пъстрата му колекция. Покойникът особено е държал на уникалната златна статуетка на Шива, която специалистите оценяват на минимум половин милион франка. Мнителен и недоверчив, лорд Литълби много се е страхувал от обир, затова в хранилището денонощно са дежурели двама въоръжени пазачи.

Не е ясно защо охранителите са напуснали поста си и са слезли на първия етаж. Не става ясно също що за странна сила е приложил престъпникът, за да подчини на волята си всички обитатели на къщата (полицията предполага, че е използвана някаква бързодействаща отрова). Ясно е обаче, че злодеят не е очаквал да завари собственика на колекцията у дома — това е нарушило неговите пъклени планове. Вероятно тъкмо с това можем да си обясним зверската жестокост, с която е бил умъртвен уважаваният колекционер. По всичко личи, че убиецът панически е избягал от местопрестъплението. Във всеки случай той е отнесъл само статуетката и един от рисуваните индийски шалове, изложени в същата витрина. Той вероятно е използван за увиване на златния Шива — иначе някой от късните минувачи би могъл да забележи блясъка на творбата. Всички останали скъпоценности (а те не са никак малко) са непокътнати. Стана ясно, че лорд Литълби вчера е бил у дома си случайно, по фатално стечение на обстоятелствата. Вечерта той трябвало да замине за едно балнеологично летовище, но за зла беда внезапен подагричен пристъп го е задържал вкъщи.

Кощунственият размах и цинизмът на масовото убийство на улица „Грьонел“ са потресаващи. Що за пренебрежение към човешкия живот! Що за чудовищна жестокост! И за какво — заради един златен истукан, който вече не може и да се продаде! Ако пък бъде претопен, Шива ще се превърне в най-обикновено двукилограмово кюлче злато. Две хиляди грама от жълтия метал — такава е цената, която престъпникът е определил на всеки погубен от него живот. O, tempora, o mores! — ще възкликнем и ние подир Цицерон.

Имаме обаче основания да се надяваме, че нечуваното злодеяние няма да остане безнаказано. Най-опитният детектив от парижката префектура, Гюстав Гош, комуто е възложено разследването, сподели, че полицията разполага с важна улика. Комисарят е абсолютно убеден, че възмездието няма да закъснее. На нашия въпрос дали престъплението не е извършено от някой професионален грабител, г-н Гош само лукаво се подсмихна под прошарения си мустак и загадъчно отвърна: „Не, синко, в тоя случай следата води към висшето общество.“. Вашият покорен слуга не успя да изкопчи от него и думичка повече.