Читаем Лебедова песен полностью

През хранопада до най-плътната точка. Там има ядене, пеещи локационни вектори, дошли тук да пеят. Струпване в далечни странични места, облаци. Дрезгава песен на буря някъде далеч отзад. Пърхане на буря в песни на други хранещи се тук, пристигащи сега, спазващи дистанция, за да не се чува цвъртенето.

Болка. Все повече и повече, надига се и спада, раздуване, свиване, следите от остра, свирепа болка…

Пораснала, млада от този глас, носена насам-натам. Свободното реене. Вече не се възражда, не се подхранва от този глас. Да върви напред и нищо друго; свита, място за раждане; притискане и сухота. Отиде си. С възрастта телесната обвивка се втвърдява, настъпва слабост, песента затреперва. Дълго беше такъв този глас. Пресметни… Сега скоро, много скоро ще дойде време за рухване и потъване, ще дойде времето за края на песента.

Болка…

Пулсиране във Вечната дълбина, по-силно, винаги все по-силно. Глас от Вечната дълбина, бавен и твърд. Зове. Този глас зове за отдих и край на песните. Пропадане към мястото на пръсването, приглушени гласове. Връщане няма. Никога вече.

Стара си, песен на Завърналия се глас… фалшива песен на много млад? Или на много стар? Песен на Повторно напомпаните, на спадналите гласове, които се надигат, пеят отново за вечния покой, за пълните с храна небеса вместо некопулиращото, нераждащо, непръсващо се, неконфликтно и вечно пеещо съвършенство, фалшива песен? Завърнал се глас? Не се връщай вече, пейте това, глухи гласове. Истинска песен? Завърнал се глас?

Скованост, бавно пълнеща се торбичка, бавно празнеща се. Скованост. Болка. Вечна болка. Скоро. Матрица на времето, хайде… Скоро ще вляза във Вечната дълбина, мястото за падане на всяка храна, на всички гласове. Краят на песните.

Сега. Болка. Край на яденето.

Да свърша песента сега? Зареяна, пълна…

Не.

Да се напълня още веднъж? Да се издигна, да мина през плътно натъпканите с частици облаци? Да се издигна с пеене до високо място, до извора на хранопада? Неопределима пресечна точка, оси на ъглите на падане… Намери я — някъде там горе. Там спри да пееш. Намери я, почувствай я, разбери я и падни. Да се изкачиш на небето с пеене, докато танцуваш с вятъра, танцуваш последен танц, докосваш структурите. Чувстваш, проникваш, зовеш. По-добре да паднеш отвисоко, отколкото от някаква средна височина, като може би знаеш, казваш…