Читаем Кървави книги том 4 полностью

След няколко минути младежът събра достатъчно сили да тръгне към портата. Светлината на прожектора – маяк за изгубените – се появи отново и докато вървеше към нея, той попадна на Поуп. Старецът лежеше по лице на земята. Карни нямаше сили да го обърне по гръб. А и да имаше, не би го направил, дори да му дават пари. Стигаше му гледката на вкопчените в чакъла пръсти на мъртвеца и ярките въжета на червата му – преди спретнато навити в коремната кухина, а сега изсипани на земята. Там беше и книгата, която скитникът бе положил толкова усилия да вземе. Въпреки че му се виеше свят, Карни се наведе и я вдигна – малка компенсация за нощта на ужасите, която беше преживял. Скоро щяха да завалят въпроси, на които не би могъл да отговори, и обвинения, срещу които беше малко вероятно да се защити. Но сега, под светлината на прожектора, той откри в изцапаните страници своята награда... и тя беше неочаквано голяма. Тук, грижливо записани на ръка и придружени от сложни чертежи, бяха теоремите на забравената наука на Поуп: диаграми на възли за спечелване на любов и обществено положение; за разделяне на души и събирането им; за добиване на богатство и деца; за погубването на света.

След като прегледа набързо книгата, младежът се покатери по портата и се прехвърли на улицата. В този час на нощта тя беше пуста. Две-три лампи светеха в общежитието за бедни отсреща – стаи, в които окаяни души чакаха да се съмне. Вместо да насилва още уморените си крака, Карни реши да почака на стоп; рано или късно някой щеше да го откара, за да разкаже историята си. Междувременно нямаше да скучае. Въпреки че тялото му беше вкочанено, а главата – замаяна, мислеше по-ясно от всякога. Мистериите в забранената книга на Поуп бяха неговият оазис. Той утоли жаждата си в тях и зачака ободрен дългото пътуване, което му предстоеше.

Говореше се за смерчове в Амарило; за говеда, коли и къщи, повдигани в небето и запращани обратно на земята; за цели общини, които са били разрушени за броени минути. Може би затова Вирджиния се чувстваше толкова неспокойна тази вечер. Затова или заради натрупаната умора по безкрайните пусти магистрали под еднообразното тексаско небе, където всеки етап от пътуването й завършваше с химни и адски огън. Тя седеше със скован от болки гръб на задната седалка на черния понтиак и полагаше усилия да заспи. Но горещият неподвижен въздух стягаше гърлото й и я караше да сънува сънища, в които се задушава. Затова се отказа от опитите да си почине и се задоволи да зяпа пшеничните ниви и да брои складовете за зърно, които се белееха на фона на гръмотевичните облаци, започнали да се трупат на североизток.

Пред нея Ърл шофираше и си пееше. До нея Джон – седеше на няма и половин метър от Вирджиния, но все едно ги деляха милион километри – изучаваше посланията на свети апостол Павел, като си мърмореше прочетените думи. После, докато минаваха през Пантекс („Тук произвеждат бойните глави на ракетите“, отбеляза загадъчно Ърл и млъкна), започна да вали. Заваля внезапно, тъкмо когато започна да се свечерява, мракът рязко се сгъсти и над магистралата Амарило – Пампа се спусна мокра нощ.

Вирджиния затвори прозореца си. Дъждът беше освежаващ, но се просмукваше в семплата й синя рокля – единствената, която Джон одобряваше да носи по време на проповедите. И без това вече нямаше какво да гледа през стъклото. Безпокойството й растеше с всеки изминат километър към Пампа, а тя седеше и слушаше плющенето на пороя по покрива на колата и шепота на съпруга си.

– Затова казва: Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.