Читаем Кървав лабиринт полностью

— Да — каза Тони.

— Но от къде бих могла да познавам някакъв ислямски фундаменталист, извършил самоубийствен атентат? — всяка произнесена дума явно й струваше голямо усилие. — Ние сме евреи, посещаваме синагогата, не джамията.

Тя се изправи рязко, ръцете й потреперваха конвулсивно.

— Фирмата на семейството му, в която е работел и той, е била в търговски отношения с „B & R“ — намеси се Пола със също такъв мек глас като Тони. — А вие сте директор на „B & R“, госпожо Дайъмънд.

Жената срещу тях заприлича на животно в клопка.

— Аз просто работя в офиса. Бенджамин… той се занимаваше с всичко… той отговаряше за… не бях чувала името на този човек, преди той да взриви съпруга ми.

— А не е ли възможно друг служител в офиса да е споменавал пред вас името на Азиз? — попита Пола.

— В офиса сме само ние двамата. Нашата част от работата не предполага много работни места. Справяхме се заедно — без секретарки и търговски отдел — усмивката й беше изпълнена с тъга и съжаление по отминалото.

— Сигурна ли сте? Името се повтаря във всички вестници, Рейчъл — настоя Тони. — Неговото име заедно с името на семейната фирма „Фърст Фабрикс“. Възможно ли е да не ви е направило впечатление?

Рейчъл се поклащаше напред-назад в креслото си. Погледът й прескачаше от него към Пола и обратно.

— Сега разпознах името, защото съм го виждала в счетоводните книги на нашата фирма. Но не съм чела вестници. Защо ми е да чета за всичко това? Защо ми е да чета как е загинал съпругът ми? Нима можете да си представите, че съм се ровила из вестниците?

— Разбира се, че не — Тони се опита да успокои видимо развълнуваната жена. — Просто си казах, че може да ви е направило впечатление. Но работата е там, че „B & R“ е влязла в преки търговски отношения с „Фърст Фабрикс“, прескачайки посредника. И затова си мисля, че Бенджамин трябва да е познавал Юсеф Азиз. Трябва да са разговаряли по телефона, а и да са се срещали. Разбирате ли, извънредно необичайно е да съществува връзка между атентатор и жертвите му.

— Връзка ли? — Рейчъл произнесе думата така, сякаш я чуваше за първи път. — Какво искате да кажете? Какво намеквате по адрес на мъжа ми?

— Нищо, освен факта, че са се познавали — каза припряно Тони. Разговорът поемаше в неприятна посока. — Разбирате ли, в повечето случаи атентаторът е в състояние да изпълни мисията си, защото в съзнанието си той не приема жертвите си като отделни личности. Те не са живи хора, а символ на врага, на корупцията и така нататък. Ако атентаторът познава лично бъдещите си жертви, би му било значително по-трудно да осъществи плановете си. Затова бих искал да разбера дали Бенджамин е познавал добре своя убиец — той вдигна ръце в успокоителен жест. — Това е всичко, Рейчъл.

— А от къде знаете, че този… този атентатор е имал някаква представа, че Бенджамин ще бъде на мача? Защо му е трябвало да се интересува кои са точно хората, които е можел да убие? Той просто е искал да привлече внимание към проклетата си, гадна позиция — тя въздъхна дълбоко и треперливо. — Сигурно става дума за ужасно съвпадение.

Може и да е права, каза си Тони. Понякога пурата наистина си е просто пура24. Или по-скоро може да е така, ако съставеният профил подкрепя този вариант. Но той държеше на своята теория, отказвайки да приеме, че усетът му за подбудите на човешкото поведение го е подвел.

— Възможно е — каза той.

Тя потръпна отново и покри лицето си с ръце. После му отправи сърцераздирателен поглед.

— Плащахме за стоката им. Имаме… в складовете ни има дрехи, докосвани от техните ръце. Дори самата мисъл ме отвращава. Какви са тези хора, които са в състояние да извършат нещо такова?

— Съжалявам — отвърна Тони. — Наистина много съжалявам. Но трябва да бъда напълно сигурен. Значи съпругът ви никога не е споменавал кой е представителят на „Фърст Фабрикс“, с когото е разговарял? Никога не е обсъждал с вас срещите си с тях?

— Нямам нищо против да прегледате бележника му, той е в офиса. Но аз не знам нищо повече от това, че Бенджамин беше отишъл на среща с един кипърски грък, от когото купуваме стока, но човекът закъснял. Докато чакал, Бенджамин се запознал с представител на някаква фирма-производител, чиято стока бяхме купували и преди през посредника. Производството им ни харесваше, беше добра стока с качество, на което можеше да се разчита. Което рядко може да се каже за такива като тях — вметна тя с остър тон. — Бенджамин разказа, че се заговорили и накрая се споразумели ние да купим определени нови модели, създадени специално за нас от „Фърст Фабрикс“. Уговорката беше изгодна и за тях, и за нас, и наистина нещата потръгнаха.

— И не сте обмисляли да се откажете от договора? Отношенията ви с тях не са се обтягали по някаква причина? — включи се Пола с традиционните въпроси на криминалиста.

Рейчъл отметна косата си от лицето. По лицето й внезапно се изписа умора.