Читаем Къртицата полностью

— Отново логика. Всяко производство трябва да има материален резултат. В името на системата вие ограничавате потреблението, докато самото производство се ускорява. Складовете се задръстват, а работата трябва да продължи. Имате два изхода от това положение. Единият е да впрегнете хората в безсмислена непроизводителна работа. Това би било твърде удобно, но дори сведените до скотско положение работници могат да се разбунтуват, ако усетят измамата. Нужна е приемлива форма за унищожаване на произведените продукти. И това е войната — спокойна, продължителна война. Аз прегледах книгите по история. Войната със Зебара и Хамана трае повече от век. И през цялото това време не са забелязани особени сражения, освен при река Кибилай и в планината Дзарганай. Но производството е поставено на военна основа и работи с бесни темпове, за да заменя унищожената техника. Науката е затормозена — вие не се нуждаете нито от по-производителни машини, нито от нови оръжия, които могат да нарушат удобното военно равновесие. Обществото е стабилизирано… по вашата система. Военните закони наказват със смърт за всяко недоволство. Но тъй като имате нужда от хора, вие заменяте смъртното наказание със свеждане до животинско ниво и изпращане на работа там, където хора не биха могли да работят. Навярно ви се иска да приложите тази мярка абсолютно към всички, но поне засега това е невъзможно.

— Поздравявам ви — каза Бурдан, като напразно се опитваше да придаде на гласа си саркастична нотка. — Проявявате наистина блестяща мисъл, но тя ви води по погрешен път. Всичко, което върша аз, а и мнозина други, се прави за благото на обществото.

— Именно. За благото на обществото като анонимна система. В името на нейното запазване вие жертвувате свободата на личността.

— Вие сте идеалист, повтарям това. Къде ще откриете личност, достойна за свобода?

— Личността не идва наготово — тихо каза Базил. — Тя се създава. А вие вършите тъкмо обратното, унищожавате я.

— И защо? — също така тихо запита Бурдан.

Базил се оживи.

— Тъкмо този въпрос ме затрудни най-много. Отначало мислех за материалните облаги. Но вие не разполагате с нищо особено. Почти същото бихте получавали, ако създадете нормална икономика и правилно разпределение. Защото възможностите на вашето общество фактически са стигнали до това равнище и вие насилствено ги задържате. Добре, отхвърлих този фактор и потърсих друг — патологичният стремеж към власт, към изключителност. Това несъмнено играе роля в управлението на страната, в поддържането на тази невероятна диктатура…

— При нас няма диктатура — прекъсна го Бурдан. — Управлението, доколкото го има, е демократично.

— Оставете лъжите. Истината няма да се промени от тях. Управлението се извършва по сложна пирамидална система, която дава възможност за пълна анонимност на управляващия… в дадения случай на вас, защото останалите трима съветници не влизат в сметката. Представям си как е трябвало да действувате, за да наложите кандидатурите на тези некадърници. Всъщност сега вие управлявате еднолично, след като преди известно време сте се отървал от главния си съперник, Ирзал. Вашите заповеди преминават през невероятно сложен бюрократичен апарат и докато стигнат до изпълнителя, напълно губят всякакъв личен характер. Това е вашата така наречена демокрация. Разбира се, вие си запазвате някои преки връзки — с армията, с Центъра за лоялност, но дори в тези случаи се стремите да останете анонимен. Ето, тук е истината. Досега говорих неща, които знаете сам. Искам обаче да ви разкрия нещо, което не разбирате. Вие мислите, че сега съществуващият строй е победа на личната диктатура. Навярно си представяте държавата като политическа система, в която силните се борят за власт и изживяват своите звездни мигове, когато всички останали са под краката им. За такива мигове, казвате си вие, човек може да рискува всичко. И грешите. Вие нямате никаква власт, Бурдан. Вие сте жалка марионетка.

Съветникът облекчено въздъхна.

— Почти успяхте да ме убедите, но с последните думи унищожихте резултата от цялото си красноречие. Чия марионетка съм аз, скъпи Базил? Няма да крия, бях марионетка на своя предшественик, Антраб, но това отдавна е минало. Сега властта е моя, само моя!

Произнасяйки последните си думи, Бурдан тържествено се изправи и закрачи към ъгъла на библиотеката. От барчето, скрито между книгите, измъкна две чаши и бутилка урбайско вино.