Читаем Кралството полностью

Той не даваше вид да е схванал въпроса ми като реторичен, така да се каже. Пределно ясно ми беше, че в неделя вечер никога не е натоварено, защото хората вече са се прибрали от вилите си в града, и по-скоро намеквах за кочината около бензиновите колонки. По правило в другите денонощни бензиностанции нощните дежурни, ако са сами, не излизат от сградата на бензиностанцията. Аз обаче ненавиждам мръсотията и бъркотията, а нехранимайковците, които използват бензиностанцията като будка за хотдог, пушалня и терен за секс, оставят купчини хартия, фасове и, да, някой и друг използван презерватив. Но понеже закуските, цигарите и презервативите се купуват от бензиностанцията, не възнамерявам да гоня клиентите си, каквито и да са мърлячи. Да киснат в колите си, докато светът навън се изнизва покрай тях. Разпоредил съм нощният дежурен да чисти при всяка възможност. В служебната тоалетна смених плакат, който виси точно под носа ти, докато седиш върху клозетната чиния.

Егил навярно схващаше текста като подкана персоналът да приключва по-бързо с физиологичните си нужди; толкова много пъти бях повтарял колко държа на хигиената и на дисциплината, че ми се струваше логично Егил да е схванал хапливите ми думи за „натоварената“ нощ. Освен изморен, той обаче беше и умствено ограничен двайсетгодишен младеж, предмет на толкова много недобронамерени шеги и закачки, че вече не му пукаше. От друга страна, искаш ли да си пестиш труда, не е лоша тактиката да се правиш на глупав. Та, навярно Егил все пак не беше дотам тъп.

— Подранил си, шефе.

„И затова не си почистил покрай колонките, та да ме заблудиш, че цяла нощ всичко е било тип-топ“ — помислих си.

— Нощес не спах — обясних, отидох до касата и от менюто избрах „разпечатване на дневен отчет“. Принтерът в коридора забръмча. — Прибирай се да поспиш.

— Благодаря.

Влязох в офиса и започнах да преглеждам отчета, а принтерът продължаваше да бълва хартия. Изглеждаше прилично. Поредната оживена неделя. Бензиностанцията се намираше на главен път. И без да е най-натовареният в страната, все пак и в двете посоки най-близката бензиностанция отстоеше на три мили и половина. Затова се превърнахме в оазис за автомобилистите, особено за семейства с деца, които се прибират от планинските си вили. До брезите бях сложил две маси и пейки с изглед към Бюдалското езеро, където клиентите се тъпчеха с бургери и кифлички и се наливаха с безалкохолно като за световно, дето има една дума. Предния ден, например, бяхме продали близо триста кифлички. Съвестта ме глождеше не толкова заради произвежданите въглеродни емисии, колкото заради глутеновите свръхдози, с които товарех човечеството. Плъзнах поглед надолу по отчета и установих, че Егил е изхвърлил наденички на боклука. Нищо кой знае какво, разбира се, стига броят им както винаги да не е очебийно по-голям от броя на продадените.

Преоблечен, Егил крачеше към вратата.

— Егил?

Той се вцепени и се закова намясто.

— Да?

— Явно някой се е позабавлявал, разпилявайки салфетки около втора колонка.

— Ей сега ще оправя нещата, шефе — усмихна се той и излезе.