V болярин. Ей, примикюре, не знаеш ли какво казва песента? — „Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма.“

IV болярин. Право, право…

VII болярин. Жално е едно: Александър е стар за една такава млада мома…

V болярин. Стар… На петдесет и осем години?! Сръбският крал Милутин се ожени четвърти път на седемдесет и пет години за една десетгодишна гръцка княгиня. Цар няма възраст…

I болярин. Царят тая вечер не ни придружи: вечеря у себе си.

II болярин. Бил малко уморен; но след вечеря ще дойде за игрите. (Навън блясва светкавица, па загърмява.)

IX болярин. Дружина, хапнахме и пийнахме хубаво. Няма ли да попеем?

VI болярин. Да пеем, да пеем! Няколко гласа. Коя?

I болярин. Цар Калояновата.

VI болярин. Хайде! (Запяват всички.)

IV болярин. Да живее царят! (Пие.)

Всички. Да живее! (Пият и пак запяват.)

Изгърмява пак навън и блясва светкавица.

Х болярин. По-весела, по-весела някоя… Тая мирише на кръв.

II болярин. Навън ще вали. (Влазя началникът на стражата.)

Явление 2

Горните и началникът на стражата, после Раксин

Началникът на стражата. Навън тропаха бежанци от Долна земя! Искат да ги пуснем.

I болярин. Какви са тия бежанци?

Началникът на стражата. Избягали от турците през Стара планина. Гладни и голи сиромаси, мъже, жени. Искат подслон от дъжда и да ги нахраним.

IX болярин. По дяволите да вървят! (На слугите.) Донесете вино.

II болярин. Не бива, не бива; нощно време се не отваря никому.

IV болярин. Ще се разплачат тука, ще се разкиснат… А ние сме дошли да се веселим. У нас няма турци.

I болярин. Голият народ е навикнал да се оплаква и да има, и да няма защо.

IV болярин. Там против турци — тука против боляри. Какво да му чиним? Затова е народ — да търпи. Не могат всички да се раждат боляри.

В дъното свети от пожар.

VI болярин. Александър думаше по едно време да иде на война против тия разбойници… Но заряза… И защо? Нашата черга е далеч от огъня.

II болярин(дига чашата). Наздраве, другари! Все така да бъдем весели! Да живее Александър!

Всички. Да живее! (Пият.)

I болярин(на началника на стражата), Какъв е тоя пожар?

Началникът на стражата. Един кумански конник току сега дойде и ми обади, че пожара запалил протоспатарий Георги.

I болярин. Как?

Началникът на стражата. Протоспатарият изгорил в пещерата живи адамитите, дето била и жена му. Жена му изгоряла и той полудял. Запалила се и гората. (Излазя.)

I болярин. Нека горят! Поврага! Пък аз горя от нова жажда. Наздраве! (Пие.)

Всички. Наздраве! (Пият.)

I болярин(към III болярин). Епикерние, дивний песнопоецо, изпей ни Сарината песен!

Няколко боляри. Слушайте, слушайте!

III болярин(запява).

IV болярин. Да живее Сара! Всички. Да живее!

III болярин(пее).

Всички. На здраве! (Пият. Кръгозорът свети повече.)

VI болярин. Там свети.

Х болярин(гледа). Пожар. Запалила се и гората, но това е далеко.

VI болярин(весело). По-далеко, по-далеко от нашата черга.

Влазя Раксин отляво. Всичките му се покланят.

Явление 3

Горните и Раксин