Дорослава. Ох, тука няма мъж, няма килия, няма робство. Да бъде благословен господ бог наш!

Тръгват към дъното наляво и изчезват в гората. Пауза. Отляво се подава Кирил Босота, последван от тълпа селяни и селянки. Тълпата постепенно расте и изпълня полянката.

Явление 2

Кирил Босота и народът

Една жена(приближава Кирила). Отче свети, имам остри болки в корема. Дай ми лек.

Кирил. Жено, изпий това и вярвай в бога. (Дава й стъкленце с някаква водност. Жената му цалува ръка и го зима.)

Една стара жена(държи дете на ръце). Отче, все плаче… виж го, болно е.

Кирил. Това дете не е накърмено.

Старата жена. Кой да го накърми?

Кирил. Майка му умря ли?

Старата жена. Не умря, а отиде вчера с адамовците в планината.

Кирил. Спасена е… Тя върши волята божия. Донес детето в къщи… (Гледа тълпата.) Братя, събрахте ли се?

Един селянин. Отче свети, качи се на камъка. (Посочва му балвана. Кирил се покачва на него.)

Един глас. Той виждал бога.

Други гласове. Слушайте! Слушайте!

Тълпата с благоговение се натрупва пред Кирила, мъжете свалят шапки.

Кирил Босота(гледа с вдъхновен поглед небето, после с висок и провлечен глас, който става се по-енергически). И речено е, братя, че грехът ще залее като море земята и царството на Сатанаила ще се простре от единия край на света до другият. Но ще останат чистите и светите, за да молят праведнаго бога, и само те ще получат живот вечен. Истина ви казвам: ние сме праведните овци и другите са вълците и чада на сатаната. И всеки, който отива из пътищата на заблуждението, в погибел отива. Не слушайте нечестивите учители: няма ни цар, ни власт, ни отрок. Бог ни е създал равни. Не се повинувайте на царските закони, защото те са измислени от дявола; не работете на болярите — чрез вашия труд те могат да се излягат в леност и да носят свилени дрехи и бисери.

Гласове. Право! Право!

Кирил. И грях велик прави оня, който отива войник на царя, и убийство прави оня, който убива други по заповед на царя. Децата на истината нямат неприятели и всички люде са братя: и грък, и евреин, и турчин, и татарин, и куманец. Не отивайте против тях, защото ние сме братя и бог от небето гледа. Вашите врагове са болярите, мали и велики, защото живеят от кървавия пот на господните синове.

Гласове. Во истина.

Други гласове. Тъй е! Тъй е!

Кирил. И когато лъжеучителите дойдат и ви кажат: „Иконите са честни, кланяйте им се!“ — презрете ги: иконите са идолопоклонски творения; и когато ви кажат: „Кръстът е свят! Кланяйте му се!“ — отвърнете очите си, защото кръстът е нечестив и прокълнете го като живо свидетелство на безумието. Гнусете се, братя, от брака. Бог е против това гнусно нещо. Жената е пратена от бога не да бъде робиня на един мъж, а да прославя небесната мъдрост с душата си и тялото си, което е красно, и да живее във всеобща любов. Всеки мъж може да бъде неин съпруг, както всеки человек е неин брат, и който рече: „Тая жена е на мене само“, богохулствува; и която рече: „Този мъж е мой мъж!“ — загинала е навеки в ада. Но вие…

Един глас. Царската челяд! (Кирил избягва отляво. Селяните са безпокойни.)

Отдясно се чува смесен шум от човешки гласове; коне туптят или цвилят, ловчийски псета лаят, оръжия дрънчат. После на поляната нахълтва една шумна тълпа — ловчийската прислуга на царя: крагуяри със соколи на рамена, песяци, водящи хрътки, отроци, слуги, войници. Те шумят весело, едни навлазят в кръчмата, други застягат и закачат булките, които бягат с викове. Влазя местният болярин с бич в ръката си. Селяните се трупат смутени настрана.

Явление 3

Горните и боляринът

Боляринът(сърдит). Псета! Вие пак сте се събрали да слушате дяволско учение! Скоро донасяйте тука всичко, каквото трябва за царските хора! (Селяните се изгубват. Боляринът влазя в кръчмата.)