Читаем Картел полностью

Двамата работеха. Тя изучаваше огромния куп информация, предоставена им от старите лели за всички операции, проведени през последните пет години от Албърт Кампанела, Фийлдинг и някой си Агилар Нунес, на чието име многократно бе попадала в качеството му на съдружник ту на Фийлдинг, ту на Кампанела, ту на Лу Манти. Изминали бяха седем дни от поражението, нанесено на двете зловещи яхти. Джонката плаваше на юг, на около сто и петдесет мили от архипелага Кепулауан, разположен западно от Суматра. Междувременно бяха научили, че след неколкодневен дрейф яхтите са били изтеглени на брега, където сега ремонтираха двигателите им. Към тях се бяха присъединили още два кораба. По всичко личеше, че се канят да ги подгонят отново и с четирите съда, ако вече не се бяха втурнали подире им. Съобщаваха и за пристигането на голям кораб в пролива Сондата между Суматра и Ява — трийсет души екипаж, четирийсет метра дължина, двеста и петдесет тона водоизместимост и максимална скорост от най-малко петнайсет възела, развивана благодарение на два дванайсетцилиндрови двигателя, всеки с мощност шестстотин конски сили. Според други сведения втори подобен напредваше с пълен ход към пролива Ломбок. Ставаше дума и за тежки хеликоптери, предназначени уж за снимането на някакъв филм, но старите лели твърдяха, че продуцентите на филма предоставили единствено имената си. Гантри незабавно поиска да му изпратят възможно най-подробни сведения за тези тъй услужливи апологети на киното.

— Откри ли нещо, Ганьон?

— Престани да ме наричаш Ганьон!

— А ти как ме наричаш Гантри?

Вярно, така беше. Запита се що за мания бе тази да се обръща по фамилно име към всички мъже, с които поддържаше… да речем, известна степен на интимност. А и не само към тях всъщност. Ето че и Лавиолет наричаше Лавиолет, макар че никога не беше… Защо Гантри, а не Джонатан? Все пак наричаше Елиът Лари, нали? Е, не винаги, но често. И то от самото начало, от деня, в който вечеря с него в Торонто, без дори да си сигурна дали ще отидеш да видиш как изглежда стаята му в хотела. А нито веднъж не си нарекла Гантри Джонатан. Изпитваш нужда да запазиш: дистанция, що ли? Дали пък мъничко не те е страх от това, което ти се случи, Зенаид?

— Нищо не открих — поклати тя глава. — А и да съм открила, то е толкова невероятно, че ми намирисва на фантасмагория.

— Кажи все пак.

— Една организация с мащабите на американския континент, една-единствена глава, която мисли и заповядва; подставени лица на такова ниво, че биха могли преспокойно сами да натрупат състояние, ала въпреки това остават подставени лица. Плюс безупречно разработена техника и капитали, които биха могли да покрият дефицита в американската външна търговия за доста време.

Гантри запази мълчание. Лежеше по корем, загорял равномерно навсякъде. Тя постави лявата си пета върху темето му.

— Не би ли трябвало да ми отговориш нещо?

— Фантасмагория — помърмори Гантри. — Освен това забравяш филмовите продуценти, способни да финансират официално наемането на шест тежки хеликоптера за филм, който нямат намерение да снимат. Въпреки че изпращат въпросните хеликоптери на другия край на света.

— Какво имаш предвид?

Той остави купчината листове, които си даваше вид, че чете, и седна.

— Добре. Нека поговорим за това, Зенаид. Похарчих два милиона долара, без да се смята пропуснатата печалба, тъй като се отказах от операцията, започната преди твоето идване. И всичко това само за да науча, че няма почти нищо за научаване. Защото се сблъскваме с безупречно създадена машина.

Гантри погледна отново тъпоумните ципоноги, които продължаваха да клечат по реите, бомбардирайки палубата с гуано.

— И друго: те ни чакат в пролива Сондата. Чакат ни и в пролива Ломбок. А ако свием на изток, ще ни чакат и там, в Арафурско море и в пролива Торес, между Нова Гвинея и Австралия.

— Защо? Не могат да знаят къде отива джонката.

— Но със сигурност знаят, че постоянната ни база е в Саравак, на Борнео.

— При ибаните.

— При ибаните, където ще им е необходима цяла армия, за да ме измъкнат. За да ни измъкнат. Ще направят всичко възможно, за да ни попречат да тръгнем на север и да влезем във Флоресово море.

Зенаид се обърка от толкова имена.

— Флоресово море се намира между Ява и Бали. Мислех, че мога да мина през Молукския архипелаг, заобикаляйки остров Селебес откъм изток, но вече не съм убеден в това.

— Да отидем в Австралия.

— Разполагаме с малко предимство дотогава, докато сме в морето. Стъпим ли на сушата, независимо в коя страна, с нас е свършено.

— Искаш да кажеш, че ще си играем на Летящия холандец и ще се скитаме по моретата? Колко време?