Читаем i 6bbe1fb40ba7fe1e полностью

- Виж, представи си за момент, че светът не се върти около теб. Става дума за Лиса и мен, за разбиране на тази луда магия вътре в нас. Ако познаваш хора, които биха могли да ни

помогнат, ние трябва да знаем.

- Може би по-късно, - повторих хладно. - Потеглям скоро - тогава ще ти кажа.

- Защо винаги си толкова трудна?

- Защото ме харесваш такава.

- В момента? Не толкова много.

Беше от типа шегаджийски коментари, които Ейдриън обикновено правеше, но точно

тогава нещо, свързано с това ме притесни. Поради някаква причина, имах мъничкото, най-

мъничкото усещане, че изведнъж не го привличах, както обикновено.

- Просто се опитай да бъдеш търпелив, - казах му аз. - Сигурна съм, че вие двамата имате

други неща, над които да работите. И Лиса изглежда доста заета с Ейвъри.

Думите се изплъзнаха преди да се спра и почувствах малко от горчивината и завистта,

които бях изпитала, докато ги гледах онази нощ, което промени гласа ми.

Ейдриън повдигна вежда.

- Дами и господа, тя си го призна. Ти си шпионирала Лиса - знаех си.

Погледнах встрани.

- Просто обичам да знам, че и тя е жива.

Сякаш бих могла да отида където и да било на света и да не го зная.

- Тя е. Жива и добре, като теб. Ъм... в повечето случаи добре. - Ейдриън се намръщи. -

Понякога получавам някакви странни вибрации от нея. Не изглежда изцяло добре или

аурата й проблясва по-слабо. Никога не продължава дълго, но се тревожа. - Нещо в гласа

на Ейдриън омекна. - Ейвъри също се тревожи за нея, така че Лиса е в добри ръце. Ейвъри

е невероятна.

Хвърлих му язвителен поглед.

- Невероятна? Да не би да я харесваш или нещо подобно?

Не бях забравила коментара на Ейвъри за това, че оставя вратата си отключена за него.

- Разбира се, че я харесвам. Тя е страхотен човек.

- Не, имам предвид "харесваш". Не харесване.

- О, разбирам, - рече той като завъртя очи. – Става дума за дефиниция на "харесвам" от

началното училище.

- Не отговори на въпроса.

- Е, както казах, тя е страхотен човек. Умна. Дружелюбна. Красива.

Нещо в начина, по който изрече "красива" ме притесни. Извърнах погледа си отново, играейки си със синия медальон около врата ми, докато се опитвах да потисна чувствата

си. Ейдриън го осъзна пръв.

- Ревнуваш ли, малък дампир?

Погледнах отново към него.

- Не. Ако трябваше да те ревнувам, щях да съм полудяла отдавна, имайки предвид всички

момичета, с които си се забърквал.

- Ейвъри не е такова момиче, каквото мислиш, че е.

Отново чух тази привързаност в гласа му, тази мечтателност. Не би трябвало да ме

притеснява. Би трябвало да се радвам, че се интересува от друго момиче. Все пак се

опитвах да го убедя да ме остави на мира от много дълго време. Част от условието, дадено

от него, когато ми даваше пари за това пътуване, ме беше накарало да обещая, че ще му

дам опит за среща с мен, когато - и ако - се върна в Монтана. Ако той се събереше с

Ейвъри, това щеше да намали нещата, за които се тревожа с едно по-малко. И честно

казано, ако беше всяко друго момиче, а не Ейвъри, вероятно нямаше да имам против. Но

някак си идеята за това как тя го очарова беше прекалено много. Не беше ли достатъчно

лошо, че губех Лиса заради нея? Как беше възможно това момиче да заеме толкова лесно

мястото ми? Тя ми открадна най-добрата приятелка, а сега и момчето, което се кълнеше, че

аз бях единствената и сякаш обмисляше сериозно да ме замести.

Държиш се като лицемерка, проговори строг глас вътре в мен. Защо трябва да чувстваш

толкова грешно това, че някой друг навлиза в живота им? Ти ги изостави. И двамата - Лиса

и Ейдриън. Те имат цялото право да продължат напред. Изправих се гневно.

- Виж какво, приключих с разговора с теб тази вечер. Ще ме пуснеш ли от този сън? Няма

да ти кажа къде се намирам. И не се интересувам от това колко невероятна е Ейвъри и

колко по-добра е от мен.

- Ейвъри никога не би се държала като малко дете, - рече той. - Тя не би се издразнила от

това, че някой се интересува от нея. Не би пренебрегнала шанса да научи повече за

магията ми, защото е параноична относно това, че някой ще разруши нейния опит за

бягство, за да превъзмогне смъртта на гаджето си.

- Не ми казвай, че съм се държала като малко дете, - върнах се назад. - Ти си егоист и

поставяш себе си на първо място, както винаги. Винаги е било само заради теб - дори този

сън. Държиш ме против волята ми, независимо дали го искам или не, защото те забавлява.

- Хубаво, - отговори той. Гласът му бе студен. - Ще сложа край на това. И ще сложа край на

всичко между нас. Няма да се върна.

- Добре. Надявам се наистина да го изпълниш този път.

Зелените му очи бяха последното нещо, което видях преди да се събудя в собственото си

легло. Седнах задъхана. Сърцето ми сякаш се разбиваше и за миг помислих, че ще заплача.

Ейдриън бе прав - държах се като малко дете. Бях се привързала към него, когато не го

заслужаваше. И все пак... не бях способна да се спра. Лиса ми липсваше. Дори Ейдриън

някак ми липсваше. И сега някой друг заемаше мястото ми, някой, който не би си тръгнал

просто така, както аз.

"Нямаше да се върна". За първи път имах чувството, че наистина нямаше.

Глава 13