Читаем Госпожа Мафия полностью

— Помниш ли градинката до участъка — сопна се той. — След половин час да си там.

— Защо? Какво има?

— Просто ела.

Връзката прекъсна. Сам се намръщи и остави слушалката. Помисли да се обади на Макинли, но реши да не го прави. Взе сааба си и отиде на уреченото място.

Блаки вече я чакаше при езерцето, крачеше напред-назад с каменно изражение.

— Чу ли какво е станало? — попита.

— Какво? Да не е нещо с Тери? Случило ли се е нещо?

— Не, не е с Тери. С Морисън се е случило нещо. Мъртъв е.

Сам зина от изненада.

— Мъртъв? Как?

— Намерили го да виси обесен на една врата.

— Не изглеждаше склонен към самоубийство.

— Не е самоубийство. Така е изглеждало, но нещастник като Морисън няма да посегне на живота си. Боже всемогъщи. Двайсет и четири часа след като говори с теб, и вече е мъртъв. Не ти ли се струва малко необичайно за съвпадение?

— Накъде биеш?

— Ти накъде мислиш? За бога, ако някой разбере, че съм те завел при Морисън, така ще затъна в помия, че трябва да ме вадят с подводница.

— Ти си голямо момче, Блаки. Сигурна съм, че си заличил следите си.

— Казвала ли си на някого къде живее Морисън?

— Разбира се, че не.

— А на Тери?

Сам поклати глава.

— От една седмица не съм го виждала.

Блаки се потърка по челото.

— За последен път поставям кариерата си на карта заради теб. Или заради Тери.

Сам доближи лице на сантиметри до неговото.

— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Работиш за Тери, откакто си започнал да патрулираш по улиците. Ще изпълняваш каквото ти се казва, иначе с кариерата ти е свършено и ще прекараш остатъка от живота си зад решетките.

— За каква се мислиш, че ми говориш така?

— За жената, която държи негативите от снимките, на които взимаш подкуп от съпруга ми. За жената, която ще отиде при шефа ти и ще му разкаже как си ме завел при Морисън.

— Тогава и ти ще загазиш с мен.

Сам се усмихна хладно.

— Нима? Не мисля, че ще стане, Блаки. Кого мислиш, че ще предпочетат да сложат зад решетките? Многодетната майка или продажния инспектор? Помисли само колко пари ще спестят от пенсията ти.

Блаки я изгледа с невярващо изражение, стискаше здраво зъби, лицето му бе пребледняло.

— Кучка — изсъска накрая.

— Налага се да съм такава, Блаки. Боря се за живота си.

Блаки поклати глава и закрачи покрай езерото.

— Виж, Тери ми обеща, като излезе, да зареже всички незаконни сделки.

— Глупости.

— Мисля, че наистина го мисли. Затворът не му харесва и не иска да се връща там. Щом излезе, вече няма да имаме нужда от теб. Ще те освободим от отговорност.

— Тери Грийн никога няма да зареже престъпните си занимания. Помни ми думата.

— Казвам ти само какво ми е обещал. Вярвам му.

Блаки поклати глава. Продължи покрай езерото със сведен поглед. Две добре облечени жени минаха наблизо, така че те спряха разговора, докато ги отминат.

— Тери твърди, че в нощта на убийството на Сноу е бил с някакви ирландски бандити.

Блаки се намръщи, изведнъж разбра.

— ИРА? Свети боже!

— Затова не може да представи алиби. И ме накара да лъжесвидетелствам.

— Имаш ли представа колко опасни са тези хора? Какво е правил Тери с тях?

— По-добре да не знаеш, Блаки.

Той поклати глава.

— Виж, искам да науча някое име — продължи Сам. — Да поговоря с някого от тях.

— Да поговориш? Защо?

— Струва ми се, че колкото повече неща ти казвам, толкова по-плашлив ставаш. Просто ми кажи името на някого в Лондон, с когото да мога да се свържа. Другото е моя работа.

Блаки я изгледа сякаш беше луда, след това извади малък бележник от джоба си и написа име и адрес. Откъсна листчето и й го подаде.

— И да не си посмяла да кажеш кой ти го е дал — изсъска и се отдалечи, клатейки глава.

От градинката Сам отиде в „Оукуд хаус“. Влезе в стаята на Грейс, но с изненада установи, че е празна и разтребена. Тя се намръщи. От самото си постъпване в старческия дом Грейс живееше все в тази стая, нямаше логика на третата година да я местят. Снимките, които Грейс държеше на нощната си масичка, също ги нямаше, нямаше ги и личните й вещи. Сам изтича при гардероба и го отвори. Дрехите ги нямаше. Сърцето й се сви.

— Госпожо Грийн?

Сам се извърна. Беше приятелски настроената болногледачка, която я предупреди за госпожа Ханкок при предишната й визита. Жената стоеше на вратата и кършеше ръце, устните й трепереха.

— Къде е Грейс? — сопна се Сам. — Къде са я пратили?

— Съжалявам, госпожо Грийн.

— Съжалявате ли? За какво?

Болногледачката пристъпи вътре.

— Грейс е мъртва, госпожо Грийн. Моите съболезнования.

Сам се почувства, сякаш са я изритали в корема. Краката й омекнаха и тя се отпусна тежко на леглото.

— Миналия път изглеждаше съвсем здрава.

Болногледачката продължи да кърши ръце, отмести поглед. Сам усети, че нещо не е наред.

— Какво е станало? — попита.

— По-добре да говорите с госпожа Ханкок.

— Кажете ми.

Болногледачката поклати глава.

— Не мога, госпожо Грийн. Наистина не мога.

Сам я погледна настоятелно.

— Какво й се е случило?

Болногледачката затвори вратата и седна до нея на леглото.

— Излязла. Излязла и станало нещастие.

Сам извади кърпичка и избърса сълзите си.

— Как излязла? Грейс не е излизала от две години.