Читаем Елементарните частици полностью

В действителност въпросните две седмици се бяха оказали същинско мъчение. Излегнат на матрака, с бутилка бърбън до себе си, той се вслушваше в шума от движението на сина си в съседната стая: как пуска водата от казанчето, след като бе ходил по малка нужда, как сменя каналите с дистанционното. Без да знае това, също като природения си брат той съзерцаваше безсмислено тръбите на парното. Виктор спеше на дивана в хола; гледаше телевизия по петнайсет часа на ден. Сутрин на събуждане Брюно заварваше телевизора включен на канал М6, по който даваха анимационни филми. За да не пречи на никого, Виктор слагаше слушалки. Не беше груб и се стараеше да не създава неприятности; само че нито той, нито баща му имаха какво да си кажат един на друг. Два пъти дневно стопляше готовата храна; после двамата сядаха един срещу друг и на практика почти не си говореха.

Как бяха стигнали до подобно положение? Преди няколко месеца Виктор беше навършил тринайсет години. Няколко години преди това той все още рисуваше картинки и ги показваше на баща си. Обикновено прекопираше героите от „Марвел Комикс“: Фаталис, Фантастик, Фараонът на бъдещето, за които измисляше необичайни ситуации. Понякога ги караше да играят на карти, друг път ги пращаше на неделна разходка в Лувъра. Когато беше на десет години, за рождения ден на Брюно Виктор написа с грамадни разноцветни букви върху лист кадастрон: „ТАТЕ, ОБИЧАМ ТЕ“. Сега всичко това бе останало в миналото. И Брюно съзнаваше, че занапред щеше да става все по-зле: взаимното им безразличие постепенно щеше да се превърне в омраза. Само след две години щяха да започнат първите опити на сина му да излиза с момичета на неговата възраст, същите онези петнайсетгодишни момичета, които самият Брюно щеше да желае. Приближаваше моментът на съперничество между двамата — естественото състояние на мъжете. Бяха като два звяра, които се борят в клетката, наречена време.

На връщане към къщи Брюно купи от една арабска бакалница две бутилки анасонов ликьор; след това, преди да се напие до смърт, се обади на брат си с молба да се видят на другия ден. Когато пристигна у Мишел, видя, че след периода на гладуване той с вълчи апетит ръфа парчета италиански салам и ги прокарва с големи чаши вино.

— Налей си, налей си… — промърмори той между два залъка.

Брюно имаше чувството, че брат му почти не го слуша. Беше като разговор с психиатър или по-скоро със стена. Въпреки това реши да сподели тревогите си.

— В продължение на няколко години синът ми ме чувстваше близък, нуждаеше се от обичта ми, а аз постоянно бях потиснат, недоволен от живота и го отблъсквах с надеждата нещата да потръгнат. Тогава нямах представа, че времето лети толкова бързо. Между седем– и дванайсетгодишна възраст детето е чудесно същество, мило, разумно и открито. Животът му е изпълнен с хармония и радост. Самото то прелива от любов и е доволно от любовта, с която го даряват другите. После всичко се разваля. Невъзвратимо се разваля.

Мишел дояде последните две парчета салам и отново напълни чашата си с вино. Ръцете му силно трепереха. Брюно продължи: